петък, 24 януари 2020 г.

Конкретни техники за създаване на санкалпа





Два вида намерение

 

Санкалпа може да заеме две форми. Първата е това, което д-р Ричард Милър, клиничен психолог и учител в традициите на Адвайта веданта и недуалните учения от Кашмир, нарича „искрено желание” – изявление, което отразява нашата истинна същност. Този вид санкалпа е далеч по-всеобхватна от новогодишното обещание и не изисква промяна или действие. Тя е буквално и просто изявление на това, което сме, като: „Аз вече съм цялостен и вече съм излекуван” или „Аз съм същината на спокойствието”. Според Милър тя не идва от ума. „Намерението идва дълбоко отвътре, директно от тайната на това, което сме в основата си. След това санкалпа информира ума ни за определената насока, която трябва да поемем, или за пътя, по който вече тръгваме в живота.”

Санкалпа може да заеме и друга форма – тази на определено намерение или цел. Брена Гийхан, сетрифициран йога инструктор в Сан Франциско, казва: „Когато открием своето предназначение, не всичко се случва изведнъж. За да изживеем мисията на душата си, трябва да я разделим на отсечки.” Поставянето на определни намерения може да ни помогне да свържем временните си избори с изконното ни желание. Гийхан предлага да погледнем една година напред и да се запитаме какво конкретно трябва да се случи за тази година, което да ни придвижи напред по собствения ни път. Нашата специфична санкалпа ще опише какво трябва да направим и накъде трябва да насочим енергията си, за да напреднем в по-големите житейски цели.


Продължение със себеанализ


Може и да ни е трудно да го приемем, но в заетия си живот често губим досег с тази съществена наша част, която „отразява”. Живеем в култура, в която за много от нас сърцата ни страдат със затрупани хранилища, където сме набутали спомени и преживявания, с които ще се занимаваме „някой друг път” и този „друг път” така и не идва. С годините създаваме все повече и повече хранилища. Имаме си начини за вътрешно натрупване. 

Когато сме задръстени, пълни с непреработен вътрешен материал, е трудно да сме наясно какво сърцето ни наистина иска. Гласът на истината за нас е погребан под списъци със задачи и очкавания. Трудно ни е да разкрием собствения си глас и желания сред гласовете и желанията на хората около нас. 

Санкапла ни призовава да задълбаем в значими моменти от вътрешната рефлексия, преди да образуваме намерението къде искаме да отидем. Често това къде сме били (и как това ни е повлияло) може да ни даде важно прозрение как сме призовани да продължим напред. Кое работеше за нас? Кое не? Кое ни караше да се чувстваме истински живи? Кое ни караше да се чувстваме незначителни? Има важни въпроси, които да обмислим, преди наистина да разберем къде е нещото, къде желаем да отидем оттук нататък или какво наистина искаме. 


Как да открием своята санкалпа


Откриването на санкалпа е процес на слушане. Нашето искрено желание вече е налично и иска да бъде видяно, чуто и почувствано. Не е нещо, което да трябва да изработим, и не е нужно умът да го търси настойчиво.

Mилър описва трите етапа на процеса на слушане, зададени от ведантичната традиция. Първият – „сравана”, е желанието да чуем посланието на искреното желание. Може и да е необходима смелост да чуем сърцето, и тишина, за да успокоим умът – което се постига с медитация – и това е най-добрата рецепта за чуване на най-съкровения повик. Вторият етап – „манана”, е актът на обръщане към и посрещане на посланието. Когато чуем повика, би трябвало да пожелаем да седнем с него, да го почувстваме и дълбоко да го обмислим. Последният етап – „нидидхясана”, е желанието да направим, каквото най-дълбокото ни желание ни подтиква. „То ще Ви накара да действате навън”, казва Милър. „Тряба да пожелаете да отговорите.”

Но какво става, ако седнем да слушаме и не чуем нищо в отговор? Или ако отговорите, които чуем, са от сорта на – "нова кола", "нова работа", "по-добра връзка" – и звучат като безкрайни желания на егото, чувствеността и обсебения от условности и предразсъдъци ум, а не като мъдростта на сърцето?

Aн Дъглас, йога учител, се е специализирала в насочването на практикуващите към понякога трудния процес на отговор на въпроса “Какво наистина искам?” Тя окуражава учениците си да започнат оттам, където са. Дъглас открила, че всяка цел може да бъде отправна точка, включително обичайните новогодишни обещания. „Дори и едно желание, което изглежда обикновено или плитко, може да Ви отведе до копнежа на сърцето. То може да е изникнало от условностите, но ако се доверите на практиката и следвата желанието си, това ще Ви отведе до истинската Ви същност.”



За да стигнем до този по-дълбок копнеж, започваме да работим с която и да е цел, появила се в ума ни, но също така трябва и да си задаваме въпроса: "Какво стои под нея?" Например, една от най-често посочваните цели, които е чувала Ан Дъглас, е: „Искам да съм в добра физическа форма” или „Искам да отслабна”. Когато работи с учениците си, тя ги кара да си представят какъв ще е животът им и как си мислят, че ще се чувстват, ако отслабнат и влязат във форма. Дали е усещането за любов към себе си или че се чувстваш добре физически, или е усещане за свобода? Кое е усещането, към което се стремим? Кой е копнежът на сърцето, който ни бута в тази посока?

Друго намерение, което хората споделят, е, че искат да прекратят нещо – например, да пушат, да пазаруват, без нужда, или да ядат месо. За да изследваме искрения импулс зад такова намерение, нека се запитаме какво желание се опитва да задоволи навикът в момента. Дали търсим спокойствие за ума, освобождение от болка или усещането, че сме приети? „Вижте дали може да намерите по-дълбок глад, копнеж, който моли да бъде задоволен”, окуражава практикуващите Ан Дъглас. Този глад може да ни насочи към това, което сърцето наистина иска. „Ако някой започне с това, че иска да откаже цигарите, докато работи върху проблема с пушенето, той ще почувства по-дълбоко желание, като например, че иска да се грижи за тялото си. Даже може да стигне и по-далеч, може да се появи и санкалпа като – аз обичам тялото си, или дори – обичам себе си. Това е еволюция, но все още го има чувството за първоначалното намерение да се откажат цигарите.”
И накрая ще цитираме Любомир Розенщайн: „Санкалпа – Когато мисленето е най-тихо, попитай сърцето си – наистина ли искаш това, това ли е твоята посока? Санкалпата не е самовнушение, а избор на посока – първото, което правим, преди да тръгнем на пътешествие.”
 


вторник, 21 януари 2020 г.

Как да създадем санкалпа





В йога традицията съществува формула за възнамеряване на искрените желания – и това е практиката санкалпа.



Почти всяко новогодишно решение започва с две думи: “Аз ще”. Така съединяваме силата на волята със заричане, за да променим не само това, което правим, но и това, което сме. Поставяме си цели и си представяме колко ще сме щастливи, когато получим желаното. Но, ако има нещо, на което ни учи йога, то е, че има огромна разлика между „Аз ще” и „Да бъде”. Повечето новогодишни обещания извират от заблудените желания на егото, сетивата и условностите. Те почти винаги се провалят, защото започват от предположението, че това, което сме, не е достатъчно, и се усилват от погрешното вярване, че щастието ни зависи от придобиването на желаното. Йога традицията предлага една свежа алтернатива на новогодишното обещание: практиката санкалпа или намерение. Практикуването на санкалпа започва с редикалната предпоставка, че ние вече сме този, когото трябва да бъдем, за да изпълним дхармата на своя живот. Всичко, от което се нуждаем, е да насочим ума си, да се свържем с най-искртените си желания и да канализираме божествената енергия в това.” (Кино Макрегър, йога учител) 



Род Стрикър, основател на ParaYoga, казва, че главният архитект на живота е умът. За да създадем живота, трябва да го живеем, да насочваме ума отново и отнова към своята дхарма, към най-дълбоките ни желания и към божествените качества, които се съдържат в тях.



Санкалпа е заявлението, което прави това за нас. Стрикър обяснява, че “калпа” означава тържествено обещание или „правилото, което ще следваме преди всички други правила”. „Сан” се отнася до връзката с най-висшата истина. Така че санкалпа е обещанието и ангажиментът, които поемаме, за да поддържаме висшата истина. „По оределение санкапла трябва да почита най-дълбокия смисъл в живота за нас. Санкалпа се отнася към един по-голям завет в съществуването ни, към нашата дхарма най-висшата ни цел да сме тук.” Санкалпа се превръща в изявление, с който сме призовани да си спомним истинската си същност и което да направлява изборите ни.



Докато типичното новогодишно обещание бива изоставено след няколко седмици, ако даже не и дни, тъй като ентусиазмът и волята си отиват, санкалпа не изисква волята, подтиквана от егото, която обичайно прозоваваме, за да направим промени. Според д-р Ричард Милър, клиничен психолог и учител в традициите на Адвайта веданта и недуалните учения от Кашмир, санкалпа се появява заедно с всичко необходимо, за да я реализираме напълно. Това включва „ичча” („невероятна воля и енергия”), „крия” („действие”) и „джнана” („мъдростта как да осъществим това действие”). „Всички те са аспекти на божественото и живеят в нас. Когато дойде истинската санкалпа, ние събуждаме тези три качества на божественото”, казва Милър. „Не трябва да се запитваме откъде ще намерим воля да я осъществим. Енергията и волята вече са там. Санкалпа ни информира за действията, които искаме да предприемем, за да я осъществим в света.”



Да започнем с „достатъчно”

 

Често срещан проблем с обещанията за Нова година е целият твърде познат „списък” с външни домогвания. Някои от тях наистина искаме, а някои от тях „си мислим”, че искаме под влиянеие на натиск отвън. 



Много от решенията ни са основани на усещането, че не сме достатъчно добри или достатъчно красиви, или достатъчно богати, или достатъчно здрави. Мислим за това, което ни „липсва” (и често се сблъскваме с чувство за угризение, вина или даже срам) и след това решаваме да бъдем различни, да бъдем по-добри. Но това може да се превърне в проблем – кoгато сме захранвани от страха какво другите хора ще си помислят или от това дяволче, което постоянно ни нашепва в ухото: „не си достатъчно еди-какво си”, е трудно да се заявим. Накрая всичко приключва със самопринуда заради нещо, в което смятаме, че сме некадърни, отколкото заради нещо, зад което заставаме от сърце. Ако не внимаваме, решението ни може да отразява тази „недостатъчност”. 



Но в ритуала на санкалпа – създаването на намерението да дойде отвътре – ние започваме с дълбоката и искрена увереност, че сме достатъчно добри, каквито сме си в момента. Разбира се, всички ние имаме аспекти, в които искаме да се подобряваме и да израстваме, но съзнателно (и леко) се освобождаваме от отровния срам и малоценност, преди да си заявим намерението. Застваме в собствената си значимост. И оттук започваме да виждаме и да чувстваме нещата различно. Преди всичко подходът ни към желанията става различен.




сряда, 15 януари 2020 г.

Санкалпа и йога практиките в днешно време



В практиките по йога съвременните учители използват дълбока релаксация, наречена йога нидра или „йогийски сън”. Това е ритуална ротация на съзнанието по отделните части на тялото и акцент върху дъха, които позволяват пълно отпускане в будно състояние. Обикновено началото се поставя с призоване на практикуващите да изрекат своята санкалпа на ум, три пъти, с пълна вяра в нейното осъществяване. Практиката йога нидра позволява на санкалпа да навлезе много дълбоко в душата ни. Санкалпа е повик за събуждане за най-големия копнеж на сърцето. Тя ни дава възможност да насочваме осъзнатостта в посока осъществяване. 



Има два вида санкалпа:

Първата е изявление, което правим за нещо важно за нас, което призоваваме сякаш вече си е на мястото, например: “Аз съм в мир със себе си” или „Аз съм излекуван”.

Вторият вид санкалпа е да заявим специфично намерение или цел, към което са се устремили мечтите ни. Това може да приеме формата на установяване на етапи или под-цели, които да ни помогнат да постигнем крайната цел в рамките на период от време, зададен от самите нас.

И така, коя санкалпа е правилната за нас и как ще се облагодетелстваме от нея? Преди да си изберем санкалпа, нека отделим няколко дни за медитация и да обмислим внимателно живота си и посоката, към която искаме да поеме. Нека осмислим как се чувстваме, когато всяко от обичайно взетите решения често бива изоставено след няколко дни или седмици на повтаряне и следване. Това основно се случва, защото тези решения са ориентирани към резултатите, докато създаването на санкалпа е нещо различно. С промяната на фокуса, ние започваме да създаваме собствени цели, които не е нужно да са конкретни.



Нека помислим за кратко изречение или фраза за санкалпа. Трябва да сме сигурни, че не слагаме ограничения, основани на опасения или на принципа „ами ако”. Вместо да използваме нещо като: „Искам удовлетвореност и радост през тази година”, по-добре би било: „Аз съм щастлив и отворен към всичко, което животът може да ми предложи”. Ако се обърнем към класическата традиция и стремежа към духовно осъществяване като смисъл на живота, най-великата от всички санкалпи е събуждането на кундалини, спяща в муладхара чакра, и изкачването й по шушумна (централният енергиен канал по дължината на гръбначния стълб). 



Eто няколко предложения за санкалпа, дадени от Свами Сатянанда Сарасвати в книгата му „Йога нидра” (В книгата си Свами Сатянанда Сарасвати използва „Аз ще” в утрържденията си, но за предпочитане е по-добре да използваме за санкалпа сегашно време, а не бъдеще, което време е и утвърдено сред йога училтелите на Запад.):

• Събуждам духовния си потенциал.
• Аз съм положителна сила в еволюцията на другите.
• Аз съм успешен във всяко начинание.
Aз съм все по-уверен и ефективен.
Aз съм абсолютно здрав.



Във философията на йога санкалпа е предпредпоставката на всяко развитие напред. За да придобием определена мотивация и за да осъществим дадена цел, е необходимо специфично заключение под формата на намерение, и то трябва да е съпроводено със санкалпа, т.е. да е облечено в подходящите думи. За да направим това решение устойчиво и определено, помага ежедневното практикуване на санкалпа мудра. С нея тялото и умът стават ангажирани в специфични вълни, които ни правят самоуверени, решителни и мотивирани. 



Tрябва да сме наясно, че промяната не става за един ден и ако нещата не дават резултат веднага, не трябва да се обвиняваме. Просто нека внимателно си напомняме добрите намерения. Нужно е да сме постоянни в решението си и да сме уверени, че санкалпа е станала толкова рутинна част от ежедневието ни, колкото е миенето на зъбите. Можем да я използваме като мантра по време на пранаяма (дихателните упражнения), да си сложим бележка с нея на компютъра или на телефона и да си я повтаряме преди заспиване. Скоро ще пожънем ползите от ежедневното й практикуване.


петък, 10 януари 2020 г.

Санкалпа във философията и разбиранията на Индия

В хину традицията санкалпа е широко дефинирана и може да означава какво ли не голямата делюзия, мисловна и физическа слабост, желание и гняв, супер измама, всички страдания, всички грешки, всички недостатъци, времето и пространството, разнородни форми, илюзорността на света, природата на вселената, първичното невежество, множество различия, неведение, двойките елементи, всички същества и всички светове, тялото, каквото е, слушането като такова, мисълта за себе си и всякакви значения в разнообразието от психологическите размишления. 

Концепцията за санкалпа е позната още на ришите (мъдереците) от ведически времена. Сандхяванданам (задължителни религиозни ритуали, изпълнявани от ведически ориентираните общности сред хиндуистите) включва санкалпам и джапа санкалпа като част от споменатите ритуали. В „Ригведа” (древноиндийска колекция от ведически химни на санскрит) „мая” означава едновременно мъдростта на мистериозната сила на желанието („санкалпа шакти”), която кара боговете да създадат великолепието на световете на проявленията, и лъжливостта или илюзорността, причинена от реалностите, на които им липсва истинност. 




Бог Рама искал да знае каво е умът, който е в природата на санкалпа, обитаващ тялото, инертен и без самостоятелна форма. Тук под санкалпа се разбира мисълта като представа за обекта – приятен или неприятен, а това води до желание за или отвращение към него. Риши Вашища (един от най-древните и почитани ведически мъдреци) обяснил, че умът (приеман за враг на истината) се издига от добродетелта на чистата санкалпа, т.е. мисълта като санкалпа трябва да бъде разрушена, за да се освободи умът, да се разсее излюзията, да се прекратят всички форми на страдание и да се изживее удовлетвореност. 




В древния хиндуистки текст „Чхандогя Упанишад” един от мъдреците говори за всеобхватната сила на волята, разглеждайки я в контекста на конфликта между волунтаризма (учение, отреждащо първостепенна роля на божествената или човешката воля) и интелектуализма, изследван също от Шопенхауер векове по-късно, за да заключи, че изглежда целият свят е изпълнен със силата на волята, при която мотивацията, стимулацията и механичните процеси не са нищо друго освен различни проявления на същата сила. Санат Кумара („вечно млад”) – най-древният от родоначалниците на човешкия род, в „Махабхарата” наречен най-първият, роден от Брахман, отъждествяван със Сканда (Муруган, син на Шива и Парвати) от „Чхандогя Упанишад”, бил учител на ведическия мъдрец Нарада. За да подчертае първенството на волята, той казва на Нарада: 

„Волята е по-велика от ума. Когато човек желае, той първо отразява, след това изрича словото, след това идва името. В името мантрите стават едно и в мантрите пожертвованията се превръщат в едно.” 



Санат Кумара казва, че умът е по-фин от речта, умът трябва да се изучава, трябва да се запитваме какво е мисълта, към какво се отнася мисълта и как мислите се отразяват на думите и действията. Когато е налице ментален шум, т.е. умът е неспокоен и неукротим, тогава трябва да изпълним мислите с осъзнаването на Брахман, най-висшата истина. След това ще забележим една още по-фина сила – санкалпа (разбирана като воля и решителност), и това е финото желание, извиращо от сърцевината на същността ни, задвижащата сила зад активността на ума. Тъй като не е лесно да се контролира санкалпа, дейността на ума протича подмолно – това е така, защото решителността се определя от нашите самскари, фините впечатления от миналото, и от мислите, думите и действията, съхранени в „читта” („полето на ума”). Находището на самскарите е подсъзнателният ум, където те са спящи, но съдържат материал, влияещ на решителността ни, без да го разбираме. Те трябва да се събудят, защото нищо не е напълно несъзнавано. Съзерцанието е аспект на съзнателното мислене, което събужда съответните самскари. Събуждането на тези фини впечатления влияе върху нашата санкалпа и върху съзнателния ум, възпирайки силата му. 

Силата на нашата решимост е това, което прави съзерцането ефективно. Съзерцанието е по-силно от несъзнавания ум; мъдрецът Санат Кумара ни съветва да изпълним съзерцанието си с осъзнаване на Брахман чрез запазването на най-високата цел в ума, докато четем духовна литература, в разговорите ни и в разсъжденията си, защото по този начин по-нисшето знание, добито от светски източници, се превръща в средство за достигане на най-висшата истина. 



Ученето и преподаването са просто действия; никой не може да придобие свобода, действайки сам. Знанието трябва да стане функционално и цял живот е нужен, за да извлечем смисъла от „иччаа шакти” – неограничената сила на волята. Силата на волята, силата на знанието и силата на действието се усилват една спрямо друга. Силата на волята е изначалното, първично божествено желание, което трябва да се разгърне.

Според легендата царят на Шри Ланка Махасена искал да знае защо, ако външният и вътрешният свят съществуват едновременно, има разлики във времето и пространството в тези два свята. Отговорът бил, че това пожелателно определение е или точно, или неточно, пожелателното определение, незасегнато от съмнение, се смята за точно. Липсата на съмнение е способността да задържим една мисъл в ума до степен на изключване на всички останали мисли, тогава всъщност се получава така, че разликата изчезва.