Елементарна теория на цветовете

Всеки цвят има определено символично значение. Цветовете влияят върху психиката и подсъзнанието ни и са носители на определена информация.

Червеното е живот. Олицетворява мощта и силата, израз е на висша степен в любовта, на пламенната любов на огъня. Символ на пролятата кръв, на договор, означава единството между Бога и човека. Знак на лоялност и честност. Цветът на античните императорски мантии, на разкошните одежди на богатите, на високопоставените в обществото. Носител е на магически сили, символ на несекваща виталност, асоциира се с огъня, с борбата,  агресивността, яростта. Мъжки цвят на вътрешната сила на човека. Червените лъчи са изображение на действието и разума. Цветът на блудниците, на ада и дявола, на принадлежащите към този свят животни като лисицата. Символ на кръвта, олицетворява зачеването и раждането, символ на семейството. Животът започва от червеното.

Със синьото приключваме по-лесно с миналото си, знак е за приказни богатства. Предразполага към размисъл, символ на всичко духовно, на истина и вечност, най- нематериалният, студен, абсолютно най-чистият след неутралното бяло, медиум на истината, прозрачността, въздуха, олекотяващ, разтварящ. Цветът на душата. Символ на всичко небесно. Знак за чисто сърце, знак на истината.

Жълтото ни прави щастливи, подобрява настроението. Това е един слънчев, мъжки, дневен цвят, знак на ангелите, на огъня. Жълтото е движещата сила на младостта, на силата, на божествената вечност. Цвят на интелектуалната светлина, комуникацията, на златото, което е символ на Божията любов към човеците. Олицетворява действието. Принцесите и принцовете в приказките са русокоси, защото този цвят отразява божествените психични сили – добрина, зрялост, топлина, непроменливи истини. Жълтото е символ на вечния живот, в Древен Китай е цветът на боговете и императорите.

Оранжевото е небето, творчеството, носи радостно настроение. Оранжевият цвят е показател за стремеж към деятелност и престиж. Символизира желанието за промяна.

Лилавото е философия, духовност, символ на вечния живот. Виолетовото е цветът на духовността свързва се с кръвта на жертвата и Христовите страдания; Спасителят носи виолетова дреха. От ХV до ХVІІІ в. брачният цвят в Италия бил виолетов или пурпурночервен. Виолетовият цвят е любим на меланхолиците.

Зеленото е трансформация. Символ е на земята и нейната жизненост, творческата мощ на Твореца, на неувяхваща вяра, израз на почит, на обич, на непресъхващите надежди и човешки копнения, на пробуждането, на силата, на изобилието, на дълголетието, на възкресението и безсмъртието на природата. Зеленото създава усещане за земен покой и самодоволство, ободрява. Животът разцъфва в женския зелен цвят. Това е цветът на водата и нейните обитатели със зелени коси. Цветът е освежаващ, тонизиращ, вдъхновяващ, успокояващ, човешки.

Розовото е знак на желана действителност. В астрологията е цвят на Венера.

Бялото е специално, божествено, отвъдно. Бялото е олицетворение на чистота – духовна и физическа. Символ е на девствеността, на праисторическия рай, бялото е крайната цел на пречистения човек. Женски, лунен цвят. Това е цветът на предвечната мъдрост, на откровението, на благодатта, на вярата. Новопокръстените, децата преди първо причастие и булките се обличат в бели дрехи – символ на чистотата им, защото това е цветът на кандидатите, чието положение ще се промени, това е цветът на прехода (на ритуалите, свързани със смъртта в много култури). Белият е цветът на изтока, на изгрева; цветът на завръщането. Бели са жертвените животни, предназначени за боговете.