Ведическите епохи

Според хиндуистката философия в земната история съществува понятието „юга” или ера, епоха. В тази космогания животът във вселената се сътворява и разрушава веднъж на всеки няколко билиона години, което е продължителността на едно денонощие за Брахма. Съществуват общо 4 юги, които се повтарят като сезоните, изпълвайки се и избледнявайки в големия времеви цикъл на сътворяването и разрушаването на вселената. Както лятото, есента, зимата и пролетта всяка юга включва етапи или постепенни промени, през които земята и човешкото съзнание преминават като цяло. Пълният юга цикъл от великата Златната ера, наречена Сатя юга, до Тъмната ера – Кали юга, и обратно, се смята, че се предизвиква от движението на слънчевата система около друга звезда.

Сатя юга  (продължава 1 728 000 земни години) е времето на нравствената чистота, мъдрост и връзка с Божественото, „златният век”, в който хората са били мъдри, красиви, добри, хармонични, с огромен потенциал от знания и творчество. Основната духовна практика е била медитацията.

В Трета юга (продължава 1 296 000 земни години) се зараждат греховете и пороците. Основната духовна практика е била ягия – приношението.

В Двапара юга (продължава 864 000 земни години) вярата и моралът западат. Хората започват да губят своята мъдрост, интуиция, способности и знания. Основната духовна практика са храмовите ритуали.

Кали юга (432 000 земни години) е времето, в което живеем – епоха на невежество и тъма. Материята е победила божественото, хората не вярват в духовното, а в материята. Сега сме в 5 023 година от Кали юга, в първите 10 000 години, когато все още има запазена вяра и духовност. Духовната практика за Кали юга е киртанът и мантруването.

В края на четирите юги настъпва Маха юга, когато светът се разрушава частично, за да даде път на новия цикъл. Времето на Земята не тече като времето на боговете – в един ден на Брахма има 1 000 маха юги. Вселената се разрушава напълно в края на 100-годишния му живот, за да бъде създадена наново при следващото издишване на Маха Вишну.