Как да подхранваме намерението или пресечната точка на йога и психология

Веднъж идентифицирали и подхранили семето на санкалпа, може да започнем процеса на усилване на „санкалпа шакти” – енергията да предприемем действията, които решението ни изисква. Според йога учителя Брена Гийхан всеки избор, който правим, или подкрепя, или подкопава намерението ни. Това е вярно, дори и за избори, които не изглеждат директно свързани с конкретното ни решение. „Да кажем, че осъзнаваме, че захарта подрива енергията и съня ни. Но отново и отново, ние „забравяме” за това осъзнаване и се тъпчем със сладко, така или иначе. Всеки път, когато го правим, ние усилваме тази част от себе си, която казва: „махни го” на съзнателността и на намерението. Даваме сила на тази част от нас, която върви срещу осънаването”.

От друга страна, всеки  съзнателен избор, който правим, е възможност да затвърдим санкалпа шакти. Toва е основата за една пара йога практика, която можем да наречем “отправна точка”. Инструкциите са прости: избираме нещо вредно, което правим редовно, и си обещаваме да не го правим в продължение на 40 дни. Например – гризенето на нокти, пиене на кафе, гледане на телевизия – няма значение какво ще изберем, стига да се е превърнало в навик. Може да е свързано с нашата санкалпа, но не е задължително.

Това може да звучи като типичното новогодишно решение, но практиката на отправната точка не е задължително навик, от който искаме да се освободим. Когато стигнем до момента на импулса, вместо да следваме водещите инстинкти, нека да извикаме в ума си своята санкалпа. По този начин навикът се превръща в напомняне, което ни връща обратно към намерението.

В пространството между импулса за действие и повторението на санкалпа е важно да спрем и да приканим умът да уседне в състоянието на единство. Нека се насладим на няколко осъзнати вдишвания и издишвания и да открием паузата между отделните дихателни цикли. „Отделете момент да си припомните истинската си природа. В това състояние – място на цялост и единство, а не на объркване или на липса, дори не на надежда – си спомнете своята санкалпа” – казва обяснява Род Стрикър, основател на ParaYoga. „Това е ключът към практиката на отправната точка. Санкалпа не се въвежда наново в ума, който си мисли, че няма това, което иска. Така усилваме санкалпа по съвършено различен начин.”

Дори случаите, когато забравяме за намерението си, могат да се превърнат в подкрепа за нашата санкалпа. Ан Дъглас, йога учител, изпозлва спомена за тези пропуснати възможности, за да подготви учениците си за бъдещите им избори. „Върнете се във времето до момента, в който сте изгубили намерението. Върнете се до това осезаемо чувство на изпускане на контрола, преживейте го отново, и пресъздайте този отрязък от време. Когато сте напълно в емоцията, си представете, че не се предавате на навика и импулса. Извикайте силата на санкалпа и почувствайте искреното си желание с цялото си тяло. След това си спомнете отново усещането, че се поддавате на инерцията. Плъзвайте се назад и напред в тези представи, като правите чувството за искрено желание по-силно всеки следващ път.”

Можем да приложим същия подход не само към навик, който сме си избрали за отправна точка на практиката, но и за всичките ни избори. Доктор Ричард Милър, духовен учител, съветва ежедневно да си правим преглед на действията от перспективата на нашето намерение. Например, да кажем, че искреното ни желание е: „Аз съм изпълнен с божествено съчувствие”, а конкретната ни санкалпа е: „Във всяка среща аз се отнасям към себе си и към другите с доброта.” Когато поглеждаме назад към събитията от деня, нека се запитаме: „В кои ситуаци бях груб, безчестен или коравосърдечен?” Нека да провеждаме този преглед не с остра самокритика, а с искрен интерес в търсенето на това как се е случила ситуацията: „Какво стана? За какво мислех? Как се чувствах? Какво казах, какво направих? Как ми подейства това?” 

Милър не смята тези грешки за провал, а само за „отдалечаване от себе си”. Моментната липса на съчувствие не е това, което сме. „Санкалпа наистина описва кои сме ние и как се движим в света, когато сме в хармония със себе си.” В крайна сметка животът е процес на учене как да се свържем с тази истинска природа, което означава, че понякога се губим от пътя.    

Веднъж видим ли как сме се отдалечили от себе си, ще можем да си представим какво би станало, ако бяхме отговорили по друг начин на изкушението. Какво щяхме да мислим, казваме и правим, ако отговаряхме на намерението си? Как бихме се почувствали в по-адекватна реакция? Нека се видим какво правим в конкретните ситуации и да го почувстваме в тялото си. Следим отговора на тялото, докато не се почувстваме, сякаш наистина сме направили правилното нещо. Според Дъглас тази практика „помага обстоятелствата, които са ни държали настрана от нашата дхарма и от събуждането на истинската ни природа, постепенно да изчезнат.”