Как да създадем санкалпа

В йога традицията съществува формула за възнамеряване на искрените желания – и това е практиката санкалпа.

„Почти всяко новогодишно решение започва с две думи: “Аз ще”. Така съединяваме силата на волята със заричане, за да променим не само това, което правим, но и това, което сме. Поставяме си цели и си представяме колко ще сме щастливи, когато получим желаното. Но, ако има нещо, на което ни учи йога, то е, че има огромна разлика между „Аз ще” и „Да бъде”. Повечето новогодишни обещания извират от заблудените желания на егото, сетивата и условностите. Те почти винаги се провалят, защото започват от предположението, че това, което сме, не е достатъчно, и се усилват от погрешното вярване, че щастието ни зависи от придобиването на желаното. Йога традицията предлага една свежа алтернатива на новогодишното обещание: практиката санкалпа или намерение. Практикуването на санкалпа започва с редикалната предпоставка, че ние вече сме този, когото трябва да бъдем, за да изпълним дхармата на своя живот. Всичко, от което се нуждаем, е да насочим ума си, да се свържем с най-искртените си желания и да канализираме божествената енергия в това.” (Кино Макрегър, йога учител) 

Род Стрикър, основател на ParaYoga, казва, че главният архитект на живота е умът. За да създадем живота, трябва да го живеем, да насочваме ума отново и отнова към своята дхарма, към най-дълбоките ни желания и към божествените качества, които се съдържат в тях.

Санкалпа е заявлението, което прави това за нас. Стрикър обяснява, че “калпа” означава тържествено обещание или „правилото, което ще следваме преди всички други правила”. „Сан” се отнася до връзката с най-висшата истина. Така че санкалпа е обещанието и ангажиментът, които поемаме, за да поддържаме висшата истина. „По оределение санкапла трябва да почита най-дълбокия смисъл в живота за нас. Санкалпа се отнася към един по-голям завет в съществуването ни, към нашата дхарма – най-висшата ни цел да сме тук.” Санкалпа се превръща в изявление, с който сме призовани да си спомним истинската си същност и което да направлява изборите ни.

Докато типичното новогодишно обещание или решенията от типа на "от понеделник", "след отпуската" биват изоставени най-често след няколко седмици, ако даже не и дни, тъй като ентусиазмът и волята си отиват, санкалпа или йогийското намерение не изисква участие на волята, задвижена от егото - обичайната ни комбинация, на която се надяваме да направи промяна. Според д-р Ричард Милър, клиничен психолог и учител в традициите на Адвайта веданта и недуалните учения от Кашмир, санкалпа се появява заедно с всичко необходимо, за да я реализираме напълно. Това включва „ичча” („невероятна воля и енергия”), „крия” („действие”) и „джнана” („мъдростта как да осъществим това действие”). „Всички те са аспекти на божественото и живеят в нас. Когато дойде истинската санкалпа, ние събуждаме тези три качества на божественото”, казва Милър. „Не трябва да се запитваме откъде ще намерим воля да я осъществим. Енергията и волята вече са там. Санкалпа ни информира за действията, които искаме да предприемем, за да я осъществим в света.”

Да започнем с „достатъчно”

 

Често срещан проблем с обещанията за Нова година е целият твърде познат „списък” с външни домогвания. Някои от тях наистина искаме, а някои от тях „си мислим”, че искаме под влиянеие на натиск отвън. 

Много от решенията ни са основани на усещането, че не сме достатъчно добри или достатъчно красиви, или достатъчно богати, или достатъчно здрави. Мислим за това, което ни „липсва” (и често се сблъскваме с чувство за угризение, вина или даже срам) и след това решаваме да бъдем различни, да бъдем по-добри. Но това може да се превърне в проблем – кoгато сме захранвани от страха какво другите хора ще си помислят или от това дяволче, което постоянно ни нашепва в ухото: „не си достатъчно еди-какво си”, е трудно да се заявим. Накрая всичко приключва със самопринуда заради нещо, в което смятаме, че сме некадърни, отколкото заради нещо, зад което заставаме от сърце. Ако не внимаваме, решението ни може да отразява тази „недостатъчност”. 

Но в ритуала на санкалпа – създаването на намерението да дойде отвътре – ние започваме с дълбоката и искрена увереност, че сме достатъчно добри, каквито сме си в момента. Разбира се, всички ние имаме аспекти, в които има накъде да се подобряваме и да израстваме, но съзнателно (и леко) се освобождаваме от срам и чувство за малоценност, преди да си заявим намерението. Заставаме в собствената си значимост. И оттук започваме да виждаме и да чувстваме нещата различно. Преди всичко подходът ни към желанията става различен.