Два вида намерение
Санкалпа може да заеме две форми. Първата е това, което д-р Ричард Милър,
клиничен психолог и учител в традициите на Адвайта веданта и недуалните учения
от Кашмир, нарича „искрено желание” – изявление, което отразява нашата истинна
същност. Този вид санкалпа е далеч по-всеобхватна от новогодишното обещание и не изисква промяна или
действие. Тя е буквално и просто изявление на това, което сме, като: „Аз вече
съм цялостен и вече съм излекуван” или „Аз съм същината на спокойствието”.
Според Милър тя не
идва от ума. „Намерението идва дълбоко отвътре, директно от тайната на това,
което сме в основата си. След това санкалпа информира ума ни за определената насока, която трябва да поемем, или за пътя,
по който вече тръгваме в живота.”
Санкалпа може да заеме и друга форма – тази на
определено намерение или цел. Брена Гийхан,
сетрифициран йога инструктор в Сан Франциско, казва: „Когато открием своето
предназначение, не всичко се случва изведнъж. За да изживеем мисията на душата
си, трябва да я разделим на отсечки.” Поставянето на определни намерения може
да ни помогне да свържем временните си избори с изконното ни желание. Гийхан предлага да погледнем една година напред и да се запитаме какво конкретно
трябва да се случи за тази година, което да ни придвижи напред по собствения ни
път. Нашата специфична санкалпа ще опише какво трябва да направим и накъде
трябва да насочим енергията си, за да напреднем в по-големите житейски цели.
Продължение със себеанализ
Може и да ни е трудно да го приемем, но в заетия
си живот често губим досег с тази съществена наша част, която „отразява”. Живеем
в култура, в която за много от нас сърцата ни страдат със затрупани хранилища,
където сме набутали спомени и преживявания, с които ще се занимаваме „някой
друг път” и този „друг път” така и не идва. С годините създаваме все повече и
повече хранилища. Имаме си начини за вътрешно натрупване.
Когато сме задръстени, пълни с непреработен
вътрешен материал, е трудно да сме наясно какво сърцето ни наистина иска.
Гласът на истината за нас е погребан под списъци със задачи и очкавания. Трудно
ни е да разкрием собствения си глас и желания сред гласовете и желанията на
хората около нас.
Санкапла ни призовава да задълбаем в значими моменти от вътрешната рефлексия, преди да
образуваме намерението къде искаме да отидем. Често това къде сме били (и как
това ни е повлияло) може да ни даде важно прозрение как сме призовани да
продължим напред. Кое работеше за нас? Кое не? Кое ни караше да се чувстваме
истински живи? Кое ни караше да се чувстваме незначителни? Има важни въпроси,
които да обмислим, преди наистина да разберем къде е нещото, къде желаем да
отидем оттук нататък или какво наистина искаме.
Как да открием своята санкалпа
Откриването на санкалпа е процес на слушане. Нашето искрено желание вече е налично и иска да бъде
видяно, чуто и почувствано. Не е нещо, което да трябва да изработим, и не е
нужно умът да го търси настойчиво.
Mилър описва трите етапа на процеса на
слушане, зададени от ведантичната традиция. Първият – „сравана”, е
желанието да чуем посланието на искреното желание. Може и да е необходима
смелост да чуем сърцето и тишина, за да успокоим ума – което се постига с
медитация – и това е най-добрата рецепта за чуване на най-съкровения повик.
Вторият етап – „манана”, е актът на обръщане към и посрещане на посланието.
Когато чуем повика, би трябвало да пожелаем да седнем с него, да го почувстваме
и дълбоко да го обмислим. Последният етап – „нидидхясана”, е желанието да
направим, каквото най-дълбокото ни желание ни подтиква. „То ще Ви накара да
действате навън”, казва Милър. „Тряба да пожелаете да отговорите.”
Но какво става, ако седнем да слушаме и не чуем
нищо в отговор? Или ако отговорите, които чуем, са от сорта на – "нова кола",
"нова работа", "по-добра връзка" – и звучат като безкрайни желания на егото,
чувствеността и обсебения от условности и предразсъдъци ум, а не като мъдростта
на сърцето?
Aн Дъглас, йога учител, се е специализирала в
насочването на практикуващите към понякога трудния процес на отговор на въпроса
“Какво наистина искам?” Тя окуражава учениците си да започнат оттам,
където са. Дъглас открила, че всяка цел може да бъде отправна точка,
включително обичайните новогодишни обещания. „Дори и едно желание, което
изглежда обикновено или плитко, може да Ви отведе до копнежа на сърцето. То
може да е изникнало от условностите, но ако се доверите на практиката и
следвата желанието си, това ще Ви отведе до истинската Ви същност.”
За да стигнем до този по-дълбок копнеж, започваме
да работим с която и да е цел, появила се в ума ни, но също така трябва и да си
задаваме въпроса: "Какво стои под нея?" Например, една от най-често посочваните
цели, които е чувала Ан Дъглас,
е: „Искам да съм в добра физическа форма” или „Искам да отслабна”. Когато
работи с учениците си, тя ги кара да си представят какъв ще е животът им и как
си мислят, че ще се чувстват, ако отслабнат и влязат във форма. Дали е усещането
за любов към себе си или че се чувстваш добре физически, или е усещане за
свобода? Кое е усещането, към което се стремим? Кой е копнежът на сърцето, който
ни бута в тази посока?
Друго намерение, което хората споделят, е, че
искат да прекратят нещо – например, да пушат, да пазаруват, без нужда, или да
ядат месо. За да изследваме искрения импулс зад такова намерение, нека се
запитаме какво желание се опитва да задоволи навикът в момента. Дали търсим
спокойствие за ума, освобождение от болка или усещането, че сме приети? „Вижте
дали може да намерите по-дълбок глад, копнеж, който моли да бъде задоволен”,
окуражава практикуващите Ан Дъглас.
Този глад може да ни насочи към това, което сърцето наистина иска. „Ако някой
започне с това, че иска да откаже цигарите, докато работи върху проблема с
пушенето, той ще почувства по-дълбоко желание, като например, че иска да се
грижи за тялото си. Даже може да стигне и по-далеч, може да се появи и санкалпа като – аз обичам тялото
си, или дори – обичам себе си. Това е еволюция, но все още го има чувството за
първоначалното намерение да се откажат цигарите.”
И накрая ще цитираме Любомир Розенщайн: „Санкалпа – Когато мисленето е най-тихо, попитай сърцето си – наистина ли искаш това, това ли е твоята посока? Санкалпата не е самовнушение, а избор на посока – първото, което правим, преди да тръгнем на пътешествие.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар