вторник, 10 юли 2018 г.

Карма-канда, гяна-канда, упасанa-канда

В хинду философията, най-вече от времето на Ведите, се назовават 3 канди – в превод „канда” означава „част от раздел”, „подразделение” – карма-канда, гяна-канда и упасанa-канда.


Според Ведите карма-канда е понятие, което свързваме с действия от церемониален характер и свещени ритуали, чиято цел е да доведат човек до състоянието на радост и сила. Всички ритуали и церемонии, предписани от Ведите, са изключително важни, защото са основани на дхарма и имат отношение към духовното измерение на човешкия живот. Някои ритуали се отнасят до общото добруване и поддържането на живота, като например церемониите за дъжд. Други се изпълняват от отделния човек за лично благоденствие. Ритуалите, като действия, посветени на Бог и извършвани с непривързаност, помагат за пречистването на ума и водят до мъдрост. 


        Следването на карма-канда разкрива тайната същност на закона за кармата, който бихме определили по следния начин: да постъпваме така, като бихме искали да се отнасят с нас. Да се дръжим така, както бихме искали да се държат с нас. Това е и тайната на дхарма.





     Фундаментално различен подход е гяна-канда – можем да го определим като теоритични търсения. Тук влизат философските учения на Упанишадите, имащи отношение към знанието, което ни прави свободни, и отказа от действие като средство за постигане на освобождение. Гяна-канда постулира три принципа – Бог, светът и азът – и тяхната взаимовръзка. Веданта ни учи на „нивритти марга” или пътя на отказ от действието, за да можем да разберем тази взаимовръзка. Това знание може да избави човек от цикъла на раждане и смърт, в противовес на действията, извършвани с мисъл за материалното или егоистични подбуди.
 






Упасана-канда е пътят на обожанието, бхакти. Той е привлекателен за хора, които развиват лично влечение да се доближат до Бог и да Му служат. Значението на „упасана” е от „уп” и „асана”, в превод – „да седнеш близо до някого, да чакаш някого с уважение”. Упасана карма разчита на пълното отдаване на ученика към Бога и пълното му посвещаване на практиката – със сърце и с чувство.