сряда, 19 февруари 2020 г.

Как да подхранваме намерението или пресечната точка на йога и психология





Веднъж идентифицирали и подхранили семето на санкалпа, може да започнем процеса на усилване на „санкалпа шакти” – енергията да предприемем действията, които решението ни изисква. Според йога учителя Брена Гийхан всеки избор, който правим, или подкрепя, или подкопава намерението ни. Това е вярно, дори и за избори, които не изглеждат директно свързани с конкретното ни решение. „Да кажем, че осъзнаваме, че захарта подрива енергията и съня ни. Но отново и отново, ние „забравяме” за това осъзнаване и се тъпчем със сладко, така или иначе. Всеки път, когато го правим, ние усилваме тази част от себе си, която казва: „махни го” на съзнателността и на намерението. Даваме сила на тази част от нас, която върви срещу осънаването”.

От друга страна, всеки  съзнателен избор, който правим, е възможност да затвърдим санкалпа шакти. Toва е основата за една пара йога практика, която можем да наречемотправна точка”. Инструкциите са прости: избираме нещо вредно, което правим редовно, и си обещаваме да не го правим в продължение на 40 дни. Например – гризенето на нокти, пиене на кафе, гледане на телевизия – няма значение какво ще изберем, стига да се е превърнало в навик. Може да е свързано с нашата санкалпа, но не е задължително.

Това може да звучи като типичното новогодишно решение, но практиката на отправната точка не е задължително навик, от който искаме да се освободим. Когато стигнем до момента на импулса, вместо да следваме водещите инстинкти, нека да извикаме в ума си своята санкалпа. По този начин навикът се превръща в напомняне, което ни връща обратно към намерението.

В пространството между импулса за действие и повторението на санкалпа е важно да спрем и да приканим умът да уседне в състоянието на единство. Нека се насладим на няколко осъзнати вдишвания и издишвания и да открием паузата между отделните дихателни цикли. „Отделете момент да си припомните истинската си природа. В това състояние – място на цялост и единство, а не на объркване или на липса, дори не на надежда – си спомнете своята санкалпа” – казва обяснява Род Стрикър, основател на ParaYoga. „Това е ключът към практиката на отправната точка. Санкалпа не се въвежда наново в ума, който си мисли, че няма това, което иска. Така усилваме санкалпа по съвършено различен начин.”



Дори случаите, когато забравяме за намерението си, могат да се превърнат в подкрепа за нашата санкалпа. Ан Дъглас, йога учител, изпозлва спомена за тези пропуснати възможности, за да подготви учениците си за бъдещите им избори. „Върнете се във времето до момента, в който сте изгубили намерението. Върнете се до това осезаемо чувство на изпускане на контрола, преживейте го отново, и пресъздайте този отрязък от време. Когато сте напълно в емоцията, си представете, че не се предавате на навика и импулса. Извикайте силата на санкалпа и почувствайте искреното си желание с цялото си тяло. След това си спомнете отново усещането, че се поддавате на инерцията. Плъзвайте се назад и напред в тези представи, като правите чувството за искрено желание по-силно всеки следващ път.”

Можем да приложим същия подход не само към навик, който сме си избрали за отправна точка на практиката, но и за всичките ни избори. Доктор Ричард Милър, духовен учител, съветва ежедневно да си правим преглед на действията от перспективата на нашето намерение. Например, да кажем, че искреното ни желание е: „Аз съм изпълнен с божествено съчувствие”, а конкретната ни санкалпа е: „Във всяка среща аз се отнасям към себе си и към другите с доброта.” Когато поглеждаме назад към събитията от деня, нека се запитаме: „В кои ситуаци бях груб, безчестен или коравосърдечен?” Нека да провеждаме този преглед не с остра самокритика, а с искрен интерес в търсенето на това как се е случила ситуацията: „Какво стана? За какво мислех? Как се чувствах? Какво казах, какво направих? Как ми подейства това?” 




Милър не смята тези грешки за провал, а само за „отдалечаване от себе си”. Моментната липса на съчувствие не е това, което сме. „Санкалпа наистина описва кои сме ние и как се движим в света, когато сме в хармония със себе си.” В крайна сметка животът е процес на учене как да се свържем с тази истинска природа, което означава, че понякога се губим от пътя.    

Веднъж видим ли как сме се отдалечили от себе си, ще можем да си представим какво би станало, ако бяхме отговорили по друг начин на изкушението. Какво щяхме да мислим, казваме и правим, ако отговаряхме на намерението си? Как бихме се почувствали в по-адекватна реакция? Нека се видим какво правим в конкретните ситуации и да го почувстваме в тялото си. Следим отговора на тялото, докато не се почувстваме, сякаш наистина сме направили правилното нещо. Според Дъглас тази практика „помага обстоятелствата, които са ни държали настрана от нашата дхарма и от събуждането на истинската ни природа, постепенно да изчезнат.”




понеделник, 3 февруари 2020 г.

Обличането на санкалпа в думи


Естествено е да идентифицираме желанието с „аз искам”, а намерението с „аз ще” или „аз няма”. Но на тези фрази им липсва истината на ангажираността, която идва от искреното желание и връзката ни с дхарма. „Санкапла не е заявление или молба”, казва Ричард Милър. „Тя е оповестяване на дълбоко утвърдена реалност и обет, реален в сегашния момент.”

Поради тази причина санкалпа – едновременно искреното желание и специфичното намерение – трябва да бъде изричана в сегашно време. Например, вместо да казваме: „Искам да бъда по-състрадателен”, санкалпа може да звучи като: „Състраданието е истинската ми природа” или „Аз съм самото състрадание”. Вместо да заявяваме намерението: „Няма да ям боклуци”, санкалпа в този случай би могла да бъде: „Със съчувствие към тялото си, аз се придържам към здравословна диета”. Казването на санкалпа в сегашно време утвърждава силата на волята, енергията и истината, която идва с разкриването на съкровеното желание. Тя също ни напомня, че каквото ни е необходимо, вече е вътре в нас.



Да посеем семето на нашата санкалпа


Ядрото на практикуването на санкалпа е спомнянето. Изчиствайки изявлението в ума си, ние засилваме нашето решение и отдаваме почит на искреното желание. Но само да рецитираме санкалпа не е достатъчно. „Ако кажете, че искате нещо, част от Вас признава, че то Ви липсва”, обяснява Род Стрикър, основател на ParaYoga. „Повтаряйки това, което искате, усилвате вярата, че го нямате.” Когато подсъзнателният ум тръгне от липсата или усещането за недостатъчност, енергията, която поддържа намерението ни, е отслабена.


Стрикър ни насочва към „Трипура Рахаяса” – античен текст, който учи, че качеството на ума, който изговаря санкалпа, определя нейния ефект. За да реализира в пълнота намерението си, умът трябва да се обърне от дуалистичното мислене към недуалистичната увереност. Затова медитацията е най-плодоносната почва за практикуване на санкалпа. Тя връща ума към състоянието на единство в сегашния момент. „Колкото по-дълго можем без усилие да се отпуснем в мястото на единството, толкова по-бързо ще сме способни да осъществим своята санкалпа", обяснява Стикър. ”Умът става по-силен съюзник, способен да помогне за осъществяване на намеренията ни.”     



Най-подпомагащата настройка на ума за спомняне на санкалпа е директиното изявление, че сме отворени, вечни и съвършени – това, което не-дуалността описва като чисто съществуване. „Ако това не е на място, егото ще бъде ангажирано”, казва Милър. „Тогава ще започнете намерението от място, където нещо не ми е наред и трябва да го оправя. Трябва да се свържете с качество на съществуване, което е завършено и цяло.”



Една от най-силните практики за достигането на това състояние и посяването на семената на санкалпа е йога нидра. Въпреки че „нидра” означава „сън”, всъщност това е процес на пробуждане на истинската ни същност. Йога нидра системно отпуска тялото и ума и ни води към по-дълбоко осъзнаване. Ние сме съзнателни и събудени, но изживяваме не-дентификация с тялото и ума. По този начин напрежението между пуруша и пракрити се уталожва и ние се оставяме на отпускането в мир, мъдрост и любов към истинната ни природа. Според Ан Дъглас „В нидра ние намираме едно дълбоко ниво на отвореност. Самоналожените ни ограничения отпадат и ние се превръщаме в чисто съществуване.” Когато си спомняме санкалпа в ежедневието, тя може да провокира съмнения или съпротива на егото. „Когато си спомним санкалпа в йога нидра, се издига здравословното желание, почувствано като обща насока в тялото и в ума. Тя е напълно жива и истинна в този момент.”



петък, 24 януари 2020 г.

Конкретни техники за създаване на санкалпа





Два вида намерение

 

Санкалпа може да заеме две форми. Първата е това, което д-р Ричард Милър, клиничен психолог и учител в традициите на Адвайта веданта и недуалните учения от Кашмир, нарича „искрено желание” – изявление, което отразява нашата истинна същност. Този вид санкалпа е далеч по-всеобхватна от новогодишното обещание и не изисква промяна или действие. Тя е буквално и просто изявление на това, което сме, като: „Аз вече съм цялостен и вече съм излекуван” или „Аз съм същината на спокойствието”. Според Милър тя не идва от ума. „Намерението идва дълбоко отвътре, директно от тайната на това, което сме в основата си. След това санкалпа информира ума ни за определената насока, която трябва да поемем, или за пътя, по който вече тръгваме в живота.”

Санкалпа може да заеме и друга форма – тази на определено намерение или цел. Брена Гийхан, сетрифициран йога инструктор в Сан Франциско, казва: „Когато открием своето предназначение, не всичко се случва изведнъж. За да изживеем мисията на душата си, трябва да я разделим на отсечки.” Поставянето на определни намерения може да ни помогне да свържем временните си избори с изконното ни желание. Гийхан предлага да погледнем една година напред и да се запитаме какво конкретно трябва да се случи за тази година, което да ни придвижи напред по собствения ни път. Нашата специфична санкалпа ще опише какво трябва да направим и накъде трябва да насочим енергията си, за да напреднем в по-големите житейски цели.


Продължение със себеанализ


Може и да ни е трудно да го приемем, но в заетия си живот често губим досег с тази съществена наша част, която „отразява”. Живеем в култура, в която за много от нас сърцата ни страдат със затрупани хранилища, където сме набутали спомени и преживявания, с които ще се занимаваме „някой друг път” и този „друг път” така и не идва. С годините създаваме все повече и повече хранилища. Имаме си начини за вътрешно натрупване. 

Когато сме задръстени, пълни с непреработен вътрешен материал, е трудно да сме наясно какво сърцето ни наистина иска. Гласът на истината за нас е погребан под списъци със задачи и очкавания. Трудно ни е да разкрием собствения си глас и желания сред гласовете и желанията на хората около нас. 

Санкапла ни призовава да задълбаем в значими моменти от вътрешната рефлексия, преди да образуваме намерението къде искаме да отидем. Често това къде сме били (и как това ни е повлияло) може да ни даде важно прозрение как сме призовани да продължим напред. Кое работеше за нас? Кое не? Кое ни караше да се чувстваме истински живи? Кое ни караше да се чувстваме незначителни? Има важни въпроси, които да обмислим, преди наистина да разберем къде е нещото, къде желаем да отидем оттук нататък или какво наистина искаме. 


Как да открием своята санкалпа


Откриването на санкалпа е процес на слушане. Нашето искрено желание вече е налично и иска да бъде видяно, чуто и почувствано. Не е нещо, което да трябва да изработим, и не е нужно умът да го търси настойчиво.

Mилър описва трите етапа на процеса на слушане, зададени от ведантичната традиция. Първият – „сравана”, е желанието да чуем посланието на искреното желание. Може и да е необходима смелост да чуем сърцето, и тишина, за да успокоим умът – което се постига с медитация – и това е най-добрата рецепта за чуване на най-съкровения повик. Вторият етап – „манана”, е актът на обръщане към и посрещане на посланието. Когато чуем повика, би трябвало да пожелаем да седнем с него, да го почувстваме и дълбоко да го обмислим. Последният етап – „нидидхясана”, е желанието да направим, каквото най-дълбокото ни желание ни подтиква. „То ще Ви накара да действате навън”, казва Милър. „Тряба да пожелаете да отговорите.”

Но какво става, ако седнем да слушаме и не чуем нищо в отговор? Или ако отговорите, които чуем, са от сорта на – "нова кола", "нова работа", "по-добра връзка" – и звучат като безкрайни желания на егото, чувствеността и обсебения от условности и предразсъдъци ум, а не като мъдростта на сърцето?

Aн Дъглас, йога учител, се е специализирала в насочването на практикуващите към понякога трудния процес на отговор на въпроса “Какво наистина искам?” Тя окуражава учениците си да започнат оттам, където са. Дъглас открила, че всяка цел може да бъде отправна точка, включително обичайните новогодишни обещания. „Дори и едно желание, което изглежда обикновено или плитко, може да Ви отведе до копнежа на сърцето. То може да е изникнало от условностите, но ако се доверите на практиката и следвата желанието си, това ще Ви отведе до истинската Ви същност.”



За да стигнем до този по-дълбок копнеж, започваме да работим с която и да е цел, появила се в ума ни, но също така трябва и да си задаваме въпроса: "Какво стои под нея?" Например, една от най-често посочваните цели, които е чувала Ан Дъглас, е: „Искам да съм в добра физическа форма” или „Искам да отслабна”. Когато работи с учениците си, тя ги кара да си представят какъв ще е животът им и как си мислят, че ще се чувстват, ако отслабнат и влязат във форма. Дали е усещането за любов към себе си или че се чувстваш добре физически, или е усещане за свобода? Кое е усещането, към което се стремим? Кой е копнежът на сърцето, който ни бута в тази посока?

Друго намерение, което хората споделят, е, че искат да прекратят нещо – например, да пушат, да пазаруват, без нужда, или да ядат месо. За да изследваме искрения импулс зад такова намерение, нека се запитаме какво желание се опитва да задоволи навикът в момента. Дали търсим спокойствие за ума, освобождение от болка или усещането, че сме приети? „Вижте дали може да намерите по-дълбок глад, копнеж, който моли да бъде задоволен”, окуражава практикуващите Ан Дъглас. Този глад може да ни насочи към това, което сърцето наистина иска. „Ако някой започне с това, че иска да откаже цигарите, докато работи върху проблема с пушенето, той ще почувства по-дълбоко желание, като например, че иска да се грижи за тялото си. Даже може да стигне и по-далеч, може да се появи и санкалпа като – аз обичам тялото си, или дори – обичам себе си. Това е еволюция, но все още го има чувството за първоначалното намерение да се откажат цигарите.”
И накрая ще цитираме Любомир Розенщайн: „Санкалпа – Когато мисленето е най-тихо, попитай сърцето си – наистина ли искаш това, това ли е твоята посока? Санкалпата не е самовнушение, а избор на посока – първото, което правим, преди да тръгнем на пътешествие.”
 


вторник, 21 януари 2020 г.

Как да създадем санкалпа





В йога традицията съществува формула за възнамеряване на искрените желания – и това е практиката санкалпа.



Почти всяко новогодишно решение започва с две думи: “Аз ще”. Така съединяваме силата на волята със заричане, за да променим не само това, което правим, но и това, което сме. Поставяме си цели и си представяме колко ще сме щастливи, когато получим желаното. Но, ако има нещо, на което ни учи йога, то е, че има огромна разлика между „Аз ще” и „Да бъде”. Повечето новогодишни обещания извират от заблудените желания на егото, сетивата и условностите. Те почти винаги се провалят, защото започват от предположението, че това, което сме, не е достатъчно, и се усилват от погрешното вярване, че щастието ни зависи от придобиването на желаното. Йога традицията предлага една свежа алтернатива на новогодишното обещание: практиката санкалпа или намерение. Практикуването на санкалпа започва с редикалната предпоставка, че ние вече сме този, когото трябва да бъдем, за да изпълним дхармата на своя живот. Всичко, от което се нуждаем, е да насочим ума си, да се свържем с най-искртените си желания и да канализираме божествената енергия в това.” (Кино Макрегър, йога учител) 



Род Стрикър, основател на ParaYoga, казва, че главният архитект на живота е умът. За да създадем живота, трябва да го живеем, да насочваме ума отново и отнова към своята дхарма, към най-дълбоките ни желания и към божествените качества, които се съдържат в тях.



Санкалпа е заявлението, което прави това за нас. Стрикър обяснява, че “калпа” означава тържествено обещание или „правилото, което ще следваме преди всички други правила”. „Сан” се отнася до връзката с най-висшата истина. Така че санкалпа е обещанието и ангажиментът, които поемаме, за да поддържаме висшата истина. „По оределение санкапла трябва да почита най-дълбокия смисъл в живота за нас. Санкалпа се отнася към един по-голям завет в съществуването ни, към нашата дхарма най-висшата ни цел да сме тук.” Санкалпа се превръща в изявление, с който сме призовани да си спомним истинската си същност и което да направлява изборите ни.



Докато типичното новогодишно обещание бива изоставено след няколко седмици, ако даже не и дни, тъй като ентусиазмът и волята си отиват, санкалпа не изисква волята, подтиквана от егото, която обичайно прозоваваме, за да направим промени. Според д-р Ричард Милър, клиничен психолог и учител в традициите на Адвайта веданта и недуалните учения от Кашмир, санкалпа се появява заедно с всичко необходимо, за да я реализираме напълно. Това включва „ичча” („невероятна воля и енергия”), „крия” („действие”) и „джнана” („мъдростта как да осъществим това действие”). „Всички те са аспекти на божественото и живеят в нас. Когато дойде истинската санкалпа, ние събуждаме тези три качества на божественото”, казва Милър. „Не трябва да се запитваме откъде ще намерим воля да я осъществим. Енергията и волята вече са там. Санкалпа ни информира за действията, които искаме да предприемем, за да я осъществим в света.”



Да започнем с „достатъчно”

 

Често срещан проблем с обещанията за Нова година е целият твърде познат „списък” с външни домогвания. Някои от тях наистина искаме, а някои от тях „си мислим”, че искаме под влиянеие на натиск отвън. 



Много от решенията ни са основани на усещането, че не сме достатъчно добри или достатъчно красиви, или достатъчно богати, или достатъчно здрави. Мислим за това, което ни „липсва” (и често се сблъскваме с чувство за угризение, вина или даже срам) и след това решаваме да бъдем различни, да бъдем по-добри. Но това може да се превърне в проблем – кoгато сме захранвани от страха какво другите хора ще си помислят или от това дяволче, което постоянно ни нашепва в ухото: „не си достатъчно еди-какво си”, е трудно да се заявим. Накрая всичко приключва със самопринуда заради нещо, в което смятаме, че сме некадърни, отколкото заради нещо, зад което заставаме от сърце. Ако не внимаваме, решението ни може да отразява тази „недостатъчност”. 



Но в ритуала на санкалпа – създаването на намерението да дойде отвътре – ние започваме с дълбоката и искрена увереност, че сме достатъчно добри, каквито сме си в момента. Разбира се, всички ние имаме аспекти, в които искаме да се подобряваме и да израстваме, но съзнателно (и леко) се освобождаваме от отровния срам и малоценност, преди да си заявим намерението. Застваме в собствената си значимост. И оттук започваме да виждаме и да чувстваме нещата различно. Преди всичко подходът ни към желанията става различен.