вторник, 10 юли 2018 г.

Карма-канда, гяна-канда, упасанa-канда

В хинду философията, най-вече от времето на Ведите, се назовават 3 канди – в превод „канда” означава „част от раздел”, „подразделение” – карма-канда, гяна-канда и упасанa-канда.


Според Ведите карма-канда е понятие, което свързваме с действия от церемониален характер и свещени ритуали, чиято цел е да доведат човек до състоянието на радост и сила. Всички ритуали и церемонии, предписани от Ведите, са изключително важни, защото са основани на дхарма и имат отношение към духовното измерение на човешкия живот. Някои ритуали се отнасят до общото добруване и поддържането на живота, като например церемониите за дъжд. Други се изпълняват от отделния човек за лично благоденствие. Ритуалите, като действия, посветени на Бог и извършвани с непривързаност, помагат за пречистването на ума и водят до мъдрост. 


        Следването на карма-канда разкрива тайната същност на закона за кармата, който бихме определили по следния начин: да постъпваме така, като бихме искали да се отнасят с нас. Да се дръжим така, както бихме искали да се държат с нас. Това е и тайната на дхарма.





     Фундаментално различен подход е гяна-канда – можем да го определим като теоритични търсения. Тук влизат философските учения на Упанишадите, имащи отношение към знанието, което ни прави свободни, и отказа от действие като средство за постигане на освобождение. Гяна-канда постулира три принципа – Бог, светът и азът – и тяхната взаимовръзка. Веданта ни учи на „нивритти марга” или пътя на отказ от действието, за да можем да разберем тази взаимовръзка. Това знание може да избави човек от цикъла на раждане и смърт, в противовес на действията, извършвани с мисъл за материалното или егоистични подбуди.
 






Упасана-канда е пътят на обожанието, бхакти. Той е привлекателен за хора, които развиват лично влечение да се доближат до Бог и да Му служат. Значението на „упасана” е от „уп” и „асана”, в превод – „да седнеш близо до някого, да чакаш някого с уважение”. Упасана карма разчита на пълното отдаване на ученика към Бога и пълното му посвещаване на практиката – със сърце и с чувство.








сряда, 6 юни 2018 г.

Дхарма






Дхарма е концепция с изключително значение в хинду философията, в будизма, джайнизма и за сикхите. Трудно е да се даде едно единствено определение на „дхарма”, тъй като думата има дълга и богата история и се простира върху сложен набор от значения и интерпретации. Няма една единствена дума, с която дхарма да може да се преведе на западните езици, но смисловото й семейство включва понятия като „закон”, „ред”, „дълг”, „обичай”, „качество”, „модел”.



В хиндуизма дхарма означава това поведение, което се приема, че е в съгласие с „рта” – редът, който прави възможни съществуването на живота и вселената, и включва задължения, права, закони, начин на държание, добродетели и „правилен начин на живот”. В будизма дхарма означва „космическия закон и ред” и се отнася към ученията на Буда. Дхарма в джайнизма се свързва с ученията за „тиртханкара” и с идеята за пречистването и моралната транформация на човешките същества. За сикхите думата „дхарм” означава „пътя на праведността и на правилната религиозна практика”.

Езиковият произход на „дхарма е от корена „дхр” – „държа, поддържам, пазя”, който носи още значението – „това, което е установено или е устойчиво”, и оттук има смисъла на „закон”. Терминът произлиза от по-старата основа „дхарман” с буквално значение „поддръжник, носещ”. Метафорично дхарма означава „поддръжник” и „подкрепа” от божествения свят.


Имайки предвид значението на дхарма като „държа, удържам”, можем да кажем, че дхарма е това, което управлява посоката на промяната чрез не-участие в промените, т.е. това е онзи принцип, който остава постоянен. Значенията на думата дхарма зависят от контекста, но в общи линии смисловите насоки са: установен или устойчив, постоянно правило, статут, закон, практика, навик, задължение, право, правосъдие, добродетел, морал, етика, религия, религиозно качество, добри дела, природа, характер, качество, свойство. Но всяко от тези определения е непълно, защото всичките тези думи не предават цялостното значение на дхарма. В общ смисъл това е „правилен начин на живот” и „правилен път”.


В митологичен смисъл дхарма е космическият закон, правилата, които създават вселената от хаоса, както и ритуалите. Постепенно значението се разширява – в определен контекст дхарма обозначава навиците на човек, приемани за необходими, за да може нещата във вселената да бъдат в ред, принципи, които предотвратяват хаоса, навици и действия, необходими за всяка сфера в живота – обществото, семейството, природата, както и на индивидуално ниво. Дхарма е това поведение, което е правилно, уместно и морално почтено.


Противоположното на дхарма е „адхамра” – означава, в най-общ смисъл, това, което е срещу природата, неморално, неетично, погрешно или незаконно.

В хинду философията думата дхарма съдържа по-обощаващото значение на космически принцип, космически закон, който свързва причината и следстивето чрез субекта. Дхарма има още и ритуално значение. Ритуалът е свързан с космичното и дхарма се отнася към обредното посвещаване в принципите, чрез които боговете са създали реда от безредието, света от хаоса. 


И така от ритуалния и космичен смисъл на дхарма като връзка на нашия свят с мистичната вселена, концепцията се развива до етично-социален смисъл със значение на връзката на човек с човек и на човека с  останалите форми на живот.