понеделник, 9 март 2020 г.

Да започнем деня си със санкалпа или конкретно начало за работа с намерението








Сутрин, веднага след събуждане, е времето, когато почвата е най-плодородна за създаване, установяване и манифестиране на намерението ни за деня. Също така кортизолът, хормонът на стреса, е с най-високи стойности сутрин. Така че да започнем преди всичко останало с лична практика, може би преди още да сме станали от леглото или да сме напълно будни, ще е от полза не само за регулиране на настроението, но и за нервната ни система.

Трябва да се насочим в създаването на положителна по природата си санкалпа. Например, можем да преобърнем „Няма да бъда стресиран” в „Спокойствието е на мое разположение” или в „Спокойствието протича през мен”. Ако ни е трудно да я формулираме, можем да се концентрираме върху думи като „доверие”, „отпускане” и „мъдрост”.

Ако сме готови да работим върху тази силна и древна практика, ето как да започнем.











Утринна санкалпа практика


Със събуждането, преди да отворим очи (или когато са едва отворени), в този тънък момент между съня и будността, нека си позволим да влезем в настоящия момент. Точно тогава нека изплува нашата санкалпа, желанието на сърцето ни. Повтаряме я наум три пъти и, ако искаме – и три пъти на глас. Наслаждаваме се на енергията, мощта и невидимата сила на личната ни практика. Може да положим ръка на сърцето си и да си напомним да присъстваме в настоящия момент. Нека лека усмивка се загатне на устните ни, с което изпращаме сигнал към центъралната нервна система, че всичко е наред. Съзнателно, бавно, с елегантност и намерение пристъпваме към нещата от деня. Нека е ясно, че по всяко време можем да си спомним санкалпа, за да се свържем с позитивното си намерение и да продължим да работим, водени от нещо светло.


понеделник, 2 март 2020 г.

Ключът към осъществяването на дхарма - "Живейте с толкова доволство, колкото е възможно, между целта и реализирането на целта”






Санкалпа е решение (или намерение, ако така предпочитаме), което може да бъде затвърждавано преди всяка садхана (лична практика) или в началото на всяка йога практика, преди медитация и даже в началото на всеки ден. Смисълът на повторението е да създадем живот, в който ще се чувстваме конфортно и ще изпитваме радост. Целта е промяна в материален план, на нивото на ума, емоционално и духовно. Когато повтаряме санкалпа при спокоен и релкасиран ум, тя попива в подсъзнанието. Така засяваме семето на намерението си в дълбокото ниво на душата, знаейки, че когато дойде моментът, ще го изживеем наяве в живота си.

Когато започваме да работим със санкалпа за първи път, практиката може да изглежда пълна с противоречия. Започваме с идентифицирането на това, което искаме, но единственият начин да го откием наистина е да проумеем, че вече сме това нещо, че вече го имаме. Поставяме си опредлени цели и се захващаме да променим навици. Но във всяка възможност за действие във връзка с тези цели, трябва първо да разберем, че вече сме съвършени и цялостни.


Според Род Стрикър, основател на ParaYoga, това привидното противоречие межу желаното и неговото наличие е същността на санкалпа практиката и на не-дуалното учение. „Всичко ни връща към идеята, че всеки от нас е едновременно и същество, и осъществяване. Има една част в нас – „пара атман”, която е съвършена, цялостна в същността си и не се нуждае от нищо. Имаме също и „джива атман” – тази част от нас, която влиза в живота с цел и съдба и винаги се осъществява.” Стрикър казва, че в осъществяването на дхарма трябва да намерим начин да обединим тези две привидно противоположни аспекта на съществуването. „Съществено за щастието е да вървим по двете пътеки едновременно. Да насочваме енергията си с намерение, но да сме осъзнати, че природата ни е неизменна, независимо дали осъществим целите си или не. Живейте с толкова доволство, колкото е възможно, между целта и реализирането на целта.”

„За много от моите ученици най-приятната част от часа е практиката йога нидра или психичен сън. Йога нидра е много дълбока релаксация. В началото на тази практика на участниците се предлага да заявят своето намерение. Намерението е кратко положително утвърждение, което повтаряме три пъти, и се отнася до важен за нас въпрос. То е нещо като решение и в санскрит се нарича „санкалпа (Род Стрикър).



За запад ние често заявяваме намерения в началото на годината, с които решаваме да направим някакви неща, за да подобрим живота си през предстоящата година. Тези новогодишни обещания често се провалят, защото ги правим от място в себе си, според което ние не сме досттъчно добри по някакъв начин и си мислим, че трябва да придобием нещо, за да станем „по-добър човек”. Когато вземем решение на интелектуално ниво, то рядко носи резултат. Затова нека се опитаме да открием желанието на душата в тишина, да не поставяме изсквания в реализацията и да се наслаждаваме на момента – да живеем с най-голямото възможно доволство между формулирането на желанието и неговото реализиране.



сряда, 19 февруари 2020 г.

Как да подхранваме намерението или пресечната точка на йога и психология





Веднъж идентифицирали и подхранили семето на санкалпа, може да започнем процеса на усилване на „санкалпа шакти” – енергията да предприемем действията, които решението ни изисква. Според йога учителя Брена Гийхан всеки избор, който правим, или подкрепя, или подкопава намерението ни. Това е вярно, дори и за избори, които не изглеждат директно свързани с конкретното ни решение. „Да кажем, че осъзнаваме, че захарта подрива енергията и съня ни. Но отново и отново, ние „забравяме” за това осъзнаване и се тъпчем със сладко, така или иначе. Всеки път, когато го правим, ние усилваме тази част от себе си, която казва: „махни го” на съзнателността и на намерението. Даваме сила на тази част от нас, която върви срещу осънаването”.

От друга страна, всеки  съзнателен избор, който правим, е възможност да затвърдим санкалпа шакти. Toва е основата за една пара йога практика, която можем да наречемотправна точка”. Инструкциите са прости: избираме нещо вредно, което правим редовно, и си обещаваме да не го правим в продължение на 40 дни. Например – гризенето на нокти, пиене на кафе, гледане на телевизия – няма значение какво ще изберем, стига да се е превърнало в навик. Може да е свързано с нашата санкалпа, но не е задължително.

Това може да звучи като типичното новогодишно решение, но практиката на отправната точка не е задължително навик, от който искаме да се освободим. Когато стигнем до момента на импулса, вместо да следваме водещите инстинкти, нека да извикаме в ума си своята санкалпа. По този начин навикът се превръща в напомняне, което ни връща обратно към намерението.

В пространството между импулса за действие и повторението на санкалпа е важно да спрем и да приканим умът да уседне в състоянието на единство. Нека се насладим на няколко осъзнати вдишвания и издишвания и да открием паузата между отделните дихателни цикли. „Отделете момент да си припомните истинската си природа. В това състояние – място на цялост и единство, а не на объркване или на липса, дори не на надежда – си спомнете своята санкалпа” – казва обяснява Род Стрикър, основател на ParaYoga. „Това е ключът към практиката на отправната точка. Санкалпа не се въвежда наново в ума, който си мисли, че няма това, което иска. Така усилваме санкалпа по съвършено различен начин.”



Дори случаите, когато забравяме за намерението си, могат да се превърнат в подкрепа за нашата санкалпа. Ан Дъглас, йога учител, изпозлва спомена за тези пропуснати възможности, за да подготви учениците си за бъдещите им избори. „Върнете се във времето до момента, в който сте изгубили намерението. Върнете се до това осезаемо чувство на изпускане на контрола, преживейте го отново, и пресъздайте този отрязък от време. Когато сте напълно в емоцията, си представете, че не се предавате на навика и импулса. Извикайте силата на санкалпа и почувствайте искреното си желание с цялото си тяло. След това си спомнете отново усещането, че се поддавате на инерцията. Плъзвайте се назад и напред в тези представи, като правите чувството за искрено желание по-силно всеки следващ път.”

Можем да приложим същия подход не само към навик, който сме си избрали за отправна точка на практиката, но и за всичките ни избори. Доктор Ричард Милър, духовен учител, съветва ежедневно да си правим преглед на действията от перспективата на нашето намерение. Например, да кажем, че искреното ни желание е: „Аз съм изпълнен с божествено съчувствие”, а конкретната ни санкалпа е: „Във всяка среща аз се отнасям към себе си и към другите с доброта.” Когато поглеждаме назад към събитията от деня, нека се запитаме: „В кои ситуаци бях груб, безчестен или коравосърдечен?” Нека да провеждаме този преглед не с остра самокритика, а с искрен интерес в търсенето на това как се е случила ситуацията: „Какво стана? За какво мислех? Как се чувствах? Какво казах, какво направих? Как ми подейства това?” 




Милър не смята тези грешки за провал, а само за „отдалечаване от себе си”. Моментната липса на съчувствие не е това, което сме. „Санкалпа наистина описва кои сме ние и как се движим в света, когато сме в хармония със себе си.” В крайна сметка животът е процес на учене как да се свържем с тази истинска природа, което означава, че понякога се губим от пътя.    

Веднъж видим ли как сме се отдалечили от себе си, ще можем да си представим какво би станало, ако бяхме отговорили по друг начин на изкушението. Какво щяхме да мислим, казваме и правим, ако отговаряхме на намерението си? Как бихме се почувствали в по-адекватна реакция? Нека се видим какво правим в конкретните ситуации и да го почувстваме в тялото си. Следим отговора на тялото, докато не се почувстваме, сякаш наистина сме направили правилното нещо. Според Дъглас тази практика „помага обстоятелствата, които са ни държали настрана от нашата дхарма и от събуждането на истинската ни природа, постепенно да изчезнат.”




понеделник, 3 февруари 2020 г.

Обличането на санкалпа в думи


Естествено е да идентифицираме желанието с „аз искам”, а намерението с „аз ще” или „аз няма”. Но на тези фрази им липсва истината на ангажираността, която идва от искреното желание и връзката ни с дхарма. „Санкапла не е заявление или молба”, казва Ричард Милър. „Тя е оповестяване на дълбоко утвърдена реалност и обет, реален в сегашния момент.”

Поради тази причина санкалпа – едновременно искреното желание и специфичното намерение – трябва да бъде изричана в сегашно време. Например, вместо да казваме: „Искам да бъда по-състрадателен”, санкалпа може да звучи като: „Състраданието е истинската ми природа” или „Аз съм самото състрадание”. Вместо да заявяваме намерението: „Няма да ям боклуци”, санкалпа в този случай би могла да бъде: „Със съчувствие към тялото си, аз се придържам към здравословна диета”. Казването на санкалпа в сегашно време утвърждава силата на волята, енергията и истината, която идва с разкриването на съкровеното желание. Тя също ни напомня, че каквото ни е необходимо, вече е вътре в нас.



Да посеем семето на нашата санкалпа


Ядрото на практикуването на санкалпа е спомнянето. Изчиствайки изявлението в ума си, ние засилваме нашето решение и отдаваме почит на искреното желание. Но само да рецитираме санкалпа не е достатъчно. „Ако кажете, че искате нещо, част от Вас признава, че то Ви липсва”, обяснява Род Стрикър, основател на ParaYoga. „Повтаряйки това, което искате, усилвате вярата, че го нямате.” Когато подсъзнателният ум тръгне от липсата или усещането за недостатъчност, енергията, която поддържа намерението ни, е отслабена.


Стрикър ни насочва към „Трипура Рахаяса” – античен текст, който учи, че качеството на ума, който изговаря санкалпа, определя нейния ефект. За да реализира в пълнота намерението си, умът трябва да се обърне от дуалистичното мислене към недуалистичната увереност. Затова медитацията е най-плодоносната почва за практикуване на санкалпа. Тя връща ума към състоянието на единство в сегашния момент. „Колкото по-дълго можем без усилие да се отпуснем в мястото на единството, толкова по-бързо ще сме способни да осъществим своята санкалпа", обяснява Стикър. ”Умът става по-силен съюзник, способен да помогне за осъществяване на намеренията ни.”     



Най-подпомагащата настройка на ума за спомняне на санкалпа е директиното изявление, че сме отворени, вечни и съвършени – това, което не-дуалността описва като чисто съществуване. „Ако това не е на място, егото ще бъде ангажирано”, казва Милър. „Тогава ще започнете намерението от място, където нещо не ми е наред и трябва да го оправя. Трябва да се свържете с качество на съществуване, което е завършено и цяло.”



Една от най-силните практики за достигането на това състояние и посяването на семената на санкалпа е йога нидра. Въпреки че „нидра” означава „сън”, всъщност това е процес на пробуждане на истинската ни същност. Йога нидра системно отпуска тялото и ума и ни води към по-дълбоко осъзнаване. Ние сме съзнателни и събудени, но изживяваме не-дентификация с тялото и ума. По този начин напрежението между пуруша и пракрити се уталожва и ние се оставяме на отпускането в мир, мъдрост и любов към истинната ни природа. Според Ан Дъглас „В нидра ние намираме едно дълбоко ниво на отвореност. Самоналожените ни ограничения отпадат и ние се превръщаме в чисто съществуване.” Когато си спомняме санкалпа в ежедневието, тя може да провокира съмнения или съпротива на егото. „Когато си спомним санкалпа в йога нидра, се издига здравословното желание, почувствано като обща насока в тялото и в ума. Тя е напълно жива и истинна в този момент.”