сряда, 30 декември 2020 г.

Концепцията за таттвите или как да сведем разбирането за силите на вселената до списък и логаритъм

    

                   


Ако дадем дефиниция на понятието „таттва”, ще преведем термина като „част”, „принцип” или „аспект на природата”. Разнообразието в света или в световете, ако си позволим една по-разширена представа, обектите и съществата, отделните тела, телесните части и органи се определят от наличието или отсъствието на таттви, от комбинациите между тях и измененията им. Накратко – групирането и разделянето на таттвите образува основата на цялата материална вселена и обяснява нейната структура.

Смисълът на таттвите

 

 

Индийските мъдреци от различни школи са познавали концепцията за таттвите от древни времена. Почти няма философска школа в Индия, която да не работи с това понятие, включително и атеистичните. Дори будизмът и джайнизмът имат своята версия за таттва.

Хиндуистката философска ситема самкхя използва идеята за таттвите като централна ос, описваща процеса на творението. Според самкхя светът се сътворява чрез 24 таттви. Самкхя не е теистична система, т.е. не поставя бог във върховенство и не посочва божествена свръх-таттва. Духовната традиция веданта стъпва върху 24-те таттви на самкхя, но добавя върховната, божествена таттва. Шиваизмът, който дава превес на бог Шива като върховна изява на божественото, изброява 36 таттви, сред които Шива таттва е върховна. Отвъд Шива таттва е ататтва, но тя не влиза в 36-те, тя е безформена, абсолютна божественост, символизирана от шивалингам и изживявана в състояние на самадхи (просветление).
 
 

Тук ще разгледаме 36-те таттви в шиваизма. 

Те се разделят на три групи: „суддха” (чисти таттви), „суддхасуддха” (чисти-нечисти таттви) и „асуддха” (нечисти таттви). Чистите таттви обясняват вътрешните аспекти на абсолюта; чисти-нечистите таттви описват душата и нейните ограничения, докато нечистите таттви включват вселената и живите същества, които допринасят за съществуването на душата.

Суддха таттвите от 1 до 5 се наричат чисти, защото са създадени от самия Шива.

1.  Шива таттва е един от двата аспекта на всезнаещия, вездесъщ, съзнателен абсолют. В този смисъл абсолютът не съдържа никакви свойства, свързани с желание, действие („крия”) или знание („джнана”). Това е чистото състояние на съзнанието.

2.  Шакти таттва е другият аспект на абсолюта. Съединението на Шива и Шакти създава всички останали по-низши таттви. Съюзът на Шива и Шакти е всезобхватен и постоянно пресъздаващ се. Двете свойства на Шива-Шакти са познати още съответно като „джнана” и „крия”.

3.  Садашива таттва е причината за появата на аза. Тя е налице, когато Шива и Шакти в абсолюта са в равновесие. 

4.  Ишвара таттва е мястото, където се проявява четвъртото действие от петте свещени действия на Шива – делюзията или прикриването. „Това съм аз”, т.е. обективизацията на самосъзнанието, идва от Ишвара таттва.

5.  Суддхавидя таттва е мястото, където азът и обекът се балансират. Три от петте свещени действия на Шива – сътворяване, поддържане и разрушаване се извършават в Суддхавидя таттва.

Първите пет таттви са абсолютът, който води до мокша (освoбождението на душата). Могат да бъдат разглеждани и като еволюцията на душата от ниските нива през високите до освобождението.

 

 
Седемте чисти-нечисти таттви са описвани като инструментите, които помагат на душата за нейното освобождение. Тук душата се смята за „Пуруша таттва”, а крайната манифестация на силата е в Mайя таттва. Майя таттва на свой ред се разгръща в 5 допълнителни таттви, които заедно с нея и Пуруша таттва съставляват седемте чисти-нечисти таттви (от 6 до 12 включително). Петте таттви на Майя (от 6 до 10) са наричани „канкучка” – „воали”. Те възпрепятстват разпознаването на божествената природа на вселената.
 

 

6.      Каала – воалът на времето.

7.      Видя – воалът на ограниченото материално познание.

8.      Рага – воалът на желанието и страстта.

9.      Нияти (пространство) – воалът на причиността.

10.    Калаа – воалът на ограниченията.

11.   Майя крие божествената природа на живите същества, тъй като ни създава усещане за отделеност от божественото и един от друг.

12. Пуруша е душата. Тя се свързва с Майя, заедно с петте воала, които са неактивни по природа. Активираната Пуруша не може да съществува самостоятелно във вселената. Тя се нуждае от следващите 24 нечисти таттви.

Следващите 24 нечисти таттви са аспектите на вселената и физическото тяло.

 


Тук са изредени разумът („буддхи”), егото („ахамкара”) и умът („манас”) „Буддхи” е първата степен на развитие на природата Пракрити. Това е способността за различаване. Той се развива в егото, след като разумът различи идентификацията на ограничения индивидуален аз. Това външно усещане за аз след това се изживява от сензитивния ум („манас”). 10-те „индрии” (пет сетивни органа и петте органа на действието), 5-те „танматри” (фини елемента), 5-те „махабхута” (груби елемента) и сетивният ум произлизат от „ахамкара” (егото), което се променя в сатвично (сетивно), раджастично (действено) и тамастично (материално) състояние

 


 

    13.      Буддхи (разум)

    14.      Ахамкара (его)

    15.      Манас (ум)

    16.      Пракрити

 


 

Петте „джнанендрия” – петте сетивни органа, са най-сатвичните функции на манас (ума) и включват:

        17. Срота (ухо) – средството да усетим звука.

             18. Твак (кожа) – средството да усетим допира.

             19. Чакшу (око) – с него можем да изживеем цвета и формата.

             20. Расана (език) – с който усещаме вкуса.

             21. Гхрана (нос) – средството да усетим мирис.

 


 

Петте кармендрияс – петте органа на действието – всеки сетивен орган отговаря на орган на действието. Те са най-раджастичната функция на манас (ума).  

    22.  Вак (уста) – органът, който прави възможна речта.

          23.  Пани (ръка) – органът, с който хващаме и докосваме.

          24.  Пада (крак) – органът, с който се придвижваме.

          25.  Паю (анус) – органът, отговарящ за отделянето.

       26.  Упащха (полови органи) – благодарение на тях създаваме потомство и изпитваме сексуална наслада.

 


 

Петте танматрипетте фини елемента са най-тамастичната функция на манас и представляват отражение на съответстващите им пет груби елемента.

          27.  Шабда (звук)

          28.  Спарша (допир)

          29.  Рупа (форма)

          30.  Раса (вкус)

          31.  Гандха (мирис)

 


 

Петте махабхута – петте груби елемента отразяват последната фаза на манифестация:

          32.  Акаша (етер, пространство)

          33.  Ваю (въздух)

          34.  Агни (огън)

          35.  Джала (вода)

          36.  Притхиви (земя)

Докато петте груби елемента са основата на материалния свят, фините елементи са ограничени аспекти и представата ни за тях. Ние всъщност не можем да възприемем реалността – това, до което можем да достигнем, са ограничени групи информация, които представляват „описание на реалността”. Тези групи информация са петте фини елемента.

 

 

Но това ограничение е приложимо само за определен брой същества. Тези, които са преминали отвъд Майа, в пространството на чистите таттви, съществуват в директно възприемане на реалността, в което душата или Атман е както абсолютът, така и всеки външен обект. В такова състояние просветленото същество може да възприема света отвъд петте сетива, да осъзнава разнообразието в единството и единството в разнообразието.

Етер, въздух, огън, вода и земя са материална форма на основните усещания. Те представляват съставните сили, които в различни съотношения образуват материалната субстанция, от която са направени физическите обекти. Например, това, което дава стабилност на обекта, идва от земната таттва. Това, което дава флуидност, идва от водната таттва. Това, което дава форма и облик, принадлежи на огъня. Това, което дава движение, е от въздуха. И това, което дава разположение и разширяване в пространството (размер, посока и т.н.) принадлежи на етера.

 

 
В зависимост от съотношението в тяхната материалност или невещественост, грубите таттви се възприемат по различен начин. Земята се възприема според качествата й мирис, вкус, цвят, допир и звук; огънят – чрез качествата цвят, допир и звук, въздухът – чрез допир и звук, етерът, като най-фин, може да бъде възприет само като звук.
 


 

От всичко казано досега можем да обобщим, че таттвите се определят от качеството си да пресъздават специфична функция в схемата на реалността. А тъй като единственият посредник или действаща сила е съзнанието, излиза, че таттвите не са нищо друго освен функции на съзнанието.

 


 

Защо 36?

Числото 30 се свързва с Луната (30-дневният лунен месец в индийския календар се нарича „мааса” или „луна” на санскрит), която е символ на бог Шива, а 6 пресъздава шестте основни чакри; всички те олицетворяват пътя, които води до Шива.

Ако приложим по-нататък нумерологичната интерпретация, заедно с култа към Шива, 36 може да бъде обяснено, както следва: 3 означава, че Шива е трижди най-велик: най-велик на земята (земно ниво); най-велик във въздуха (астрално ниво) и най-велик в небесата (небесно ниво). Числото 6 се състои от 5 и 1. Пет символизира Шива като бог на петте свещени сили (разум, благословия, воля, знание и действие) и изпълнител на петте свещени действия (сътворяване, поддържане, разрушаване, прикриване и освобождение). Едно означава, че върховният бог е всесилен, единствен, вечен, единосъщен и съдържащ всички неща в себе си. Така че 5 и 1 като неделими се събират в 6. Следователно изписвайки 3 и 6 стигаме до свещеното число 36. По смисъла на материалната реалност, която управлява множествата, когато умножим 36 по 10, получаваме 360 – броят на дните в годината, на градусите в кръга и т.н. То свидетелства за тоталността на съществуването или за самата съдържаща всичко върховна реалност.

Накратко, 36 е символ на завършеност. 36 (или 360) символизира човешкия (и световен) кръговрат или завършването на житейския цикъл и завръщането към първоизточника. 

Накрая, ако съберем 3 и 6 ще получим 9. Девет („нава”) на санскрит означава още „нов”, и по този начин посочва идването на новия световен ред, основан на вечния принцип на всичко съдържащата цялостност и хармония, по-точно казано, на върховния закон на небесата, който трябва да надделее над всички останали закони, както Шива сам е повелил в началото на времето.


 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар