сряда, 15 януари 2020 г.

Санкалпа и йога практиките в днешно време



В практиките по йога съвременните учители използват дълбока релаксация, наречена йога нидра или „йогийски сън”. Това е ритуална ротация на съзнанието по отделните части на тялото и акцент върху дъха, които позволяват пълно отпускане в будно състояние. Обикновено началото се поставя с призоване на практикуващите да изрекат своята санкалпа на ум, три пъти, с пълна вяра в нейното осъществяване. Практиката йога нидра позволява на санкалпа да навлезе много дълбоко в душата ни. Санкалпа е повик за събуждане за най-големия копнеж на сърцето. Тя ни дава възможност да насочваме осъзнатостта в посока осъществяване. 



Има два вида санкалпа:

Първата е изявление, което правим за нещо важно за нас, което призоваваме сякаш вече си е на мястото, например: “Аз съм в мир със себе си” или „Аз съм излекуван”.

Вторият вид санкалпа е да заявим специфично намерение или цел, към което са се устремили мечтите ни. Това може да приеме формата на установяване на етапи или под-цели, които да ни помогнат да постигнем крайната цел в рамките на период от време, зададен от самите нас.

И така, коя санкалпа е правилната за нас и как ще се облагодетелстваме от нея? Преди да си изберем санкалпа, нека отделим няколко дни за медитация и да обмислим внимателно живота си и посоката, към която искаме да поеме. Нека осмислим как се чувстваме, когато всяко от обичайно взетите решения често бива изоставено след няколко дни или седмици на повтаряне и следване. Това основно се случва, защото тези решения са ориентирани към резултатите, докато създаването на санкалпа е нещо различно. С промяната на фокуса, ние започваме да създаваме собствени цели, които не е нужно да са конкретни.



Нека помислим за кратко изречение или фраза за санкалпа. Трябва да сме сигурни, че не слагаме ограничения, основани на опасения или на принципа „ами ако”. Вместо да използваме нещо като: „Искам удовлетвореност и радост през тази година”, по-добре би било: „Аз съм щастлив и отворен към всичко, което животът може да ми предложи”. Ако се обърнем към класическата традиция и стремежа към духовно осъществяване като смисъл на живота, най-великата от всички санкалпи е събуждането на кундалини, спяща в муладхара чакра, и изкачването й по шушумна (централният енергиен канал по дължината на гръбначния стълб). 



Eто няколко предложения за санкалпа, дадени от Свами Сатянанда Сарасвати в книгата му „Йога нидра” (В книгата си Свами Сатянанда Сарасвати използва „Аз ще” в утрържденията си, но за предпочитане е по-добре да използваме за санкалпа сегашно време, а не бъдеще, което време е и утвърдено сред йога училтелите на Запад.):

• Събуждам духовния си потенциал.
• Аз съм положителна сила в еволюцията на другите.
• Аз съм успешен във всяко начинание.
Aз съм все по-уверен и ефективен.
Aз съм абсолютно здрав.



Във философията на йога санкалпа е предпредпоставката на всяко развитие напред. За да придобием определена мотивация и за да осъществим дадена цел, е необходимо специфично заключение под формата на намерение, и то трябва да е съпроводено със санкалпа, т.е. да е облечено в подходящите думи. За да направим това решение устойчиво и определено, помага ежедневното практикуване на санкалпа мудра. С нея тялото и умът стават ангажирани в специфични вълни, които ни правят самоуверени, решителни и мотивирани. 



Tрябва да сме наясно, че промяната не става за един ден и ако нещата не дават резултат веднага, не трябва да се обвиняваме. Просто нека внимателно си напомняме добрите намерения. Нужно е да сме постоянни в решението си и да сме уверени, че санкалпа е станала толкова рутинна част от ежедневието ни, колкото е миенето на зъбите. Можем да я използваме като мантра по време на пранаяма (дихателните упражнения), да си сложим бележка с нея на компютъра или на телефона и да си я повтаряме преди заспиване. Скоро ще пожънем ползите от ежедневното й практикуване.


петък, 10 януари 2020 г.

Санкалпа във философията и разбиранията на Индия

В хину традицията санкалпа е широко дефинирана и може да означава какво ли не голямата делюзия, мисловна и физическа слабост, желание и гняв, супер измама, всички страдания, всички грешки, всички недостатъци, времето и пространството, разнородни форми, илюзорността на света, природата на вселената, първичното невежество, множество различия, неведение, двойките елементи, всички същества и всички светове, тялото, каквото е, слушането като такова, мисълта за себе си и всякакви значения в разнообразието от психологическите размишления. 

Концепцията за санкалпа е позната още на ришите (мъдереците) от ведически времена. Сандхяванданам (задължителни религиозни ритуали, изпълнявани от ведически ориентираните общности сред хиндуистите) включва санкалпам и джапа санкалпа като част от споменатите ритуали. В „Ригведа” (древноиндийска колекция от ведически химни на санскрит) „мая” означава едновременно мъдростта на мистериозната сила на желанието („санкалпа шакти”), която кара боговете да създадат великолепието на световете на проявленията, и лъжливостта или илюзорността, причинена от реалностите, на които им липсва истинност. 




Бог Рама искал да знае каво е умът, който е в природата на санкалпа, обитаващ тялото, инертен и без самостоятелна форма. Тук под санкалпа се разбира мисълта като представа за обекта – приятен или неприятен, а това води до желание за или отвращение към него. Риши Вашища (един от най-древните и почитани ведически мъдреци) обяснил, че умът (приеман за враг на истината) се издига от добродетелта на чистата санкалпа, т.е. мисълта като санкалпа трябва да бъде разрушена, за да се освободи умът, да се разсее излюзията, да се прекратят всички форми на страдание и да се изживее удовлетвореност. 




В древния хиндуистки текст „Чхандогя Упанишад” един от мъдреците говори за всеобхватната сила на волята, разглеждайки я в контекста на конфликта между волунтаризма (учение, отреждащо първостепенна роля на божествената или човешката воля) и интелектуализма, изследван също от Шопенхауер векове по-късно, за да заключи, че изглежда целият свят е изпълнен със силата на волята, при която мотивацията, стимулацията и механичните процеси не са нищо друго освен различни проявления на същата сила. Санат Кумара („вечно млад”) – най-древният от родоначалниците на човешкия род, в „Махабхарата” наречен най-първият, роден от Брахман, отъждествяван със Сканда (Муруган, син на Шива и Парвати) от „Чхандогя Упанишад”, бил учител на ведическия мъдрец Нарада. За да подчертае първенството на волята, той казва на Нарада: 

„Волята е по-велика от ума. Когато човек желае, той първо отразява, след това изрича словото, след това идва името. В името мантрите стават едно и в мантрите пожертвованията се превръщат в едно.” 



Санат Кумара казва, че умът е по-фин от речта, умът трябва да се изучава, трябва да се запитваме какво е мисълта, към какво се отнася мисълта и как мислите се отразяват на думите и действията. Когато е налице ментален шум, т.е. умът е неспокоен и неукротим, тогава трябва да изпълним мислите с осъзнаването на Брахман, най-висшата истина. След това ще забележим една още по-фина сила – санкалпа (разбирана като воля и решителност), и това е финото желание, извиращо от сърцевината на същността ни, задвижащата сила зад активността на ума. Тъй като не е лесно да се контролира санкалпа, дейността на ума протича подмолно – това е така, защото решителността се определя от нашите самскари, фините впечатления от миналото, и от мислите, думите и действията, съхранени в „читта” („полето на ума”). Находището на самскарите е подсъзнателният ум, където те са спящи, но съдържат материал, влияещ на решителността ни, без да го разбираме. Те трябва да се събудят, защото нищо не е напълно несъзнавано. Съзерцанието е аспект на съзнателното мислене, което събужда съответните самскари. Събуждането на тези фини впечатления влияе върху нашата санкалпа и върху съзнателния ум, възпирайки силата му. 

Силата на нашата решимост е това, което прави съзерцането ефективно. Съзерцанието е по-силно от несъзнавания ум; мъдрецът Санат Кумара ни съветва да изпълним съзерцанието си с осъзнаване на Брахман чрез запазването на най-високата цел в ума, докато четем духовна литература, в разговорите ни и в разсъжденията си, защото по този начин по-нисшето знание, добито от светски източници, се превръща в средство за достигане на най-висшата истина. 



Ученето и преподаването са просто действия; никой не може да придобие свобода, действайки сам. Знанието трябва да стане функционално и цял живот е нужен, за да извлечем смисъла от „иччаа шакти” – неограничената сила на волята. Силата на волята, силата на знанието и силата на действието се усилват една спрямо друга. Силата на волята е изначалното, първично божествено желание, което трябва да се разгърне.

Според легендата царят на Шри Ланка Махасена искал да знае защо, ако външният и вътрешният свят съществуват едновременно, има разлики във времето и пространството в тези два свята. Отговорът бил, че това пожелателно определение е или точно, или неточно, пожелателното определение, незасегнато от съмнение, се смята за точно. Липсата на съмнение е способността да задържим една мисъл в ума до степен на изключване на всички останали мисли, тогава всъщност се получава така, че разликата изчезва.


 




вторник, 7 януари 2020 г.

Санкалпа




Санкалпа означава намерение, оформено от сърцето и ума – официално тържествено обещание, решителност и воля. В практически смисъл санкалпа означава категорично решение да се посветиш на определена цел, едновременно психологически и философски. Санкалпа е инструмент, насочен да засили волята, да фокусира и хармонизира ума и тялото.

Значението на “санкалпа” от санскрит е „мисъл”, „намерение”, „решителност” и „въображение”.  „Сан” означава „да стана едно с”, а „калпа” означава „време”, „подсъзнателен ум”, още „правене” или „създаване на определена душевна или мисловна нагласа”, специфично „въображаемо сътворяване”. 



Практически „санкалпа” означавала „решението да правя”, т.е. „да работя за постигане на цел” като волеизява или тържествено обещание към самия себе си. Санкалпа още е „концепция” или „идея”, или „концепция като идея”. Това е решителността или волята на ума, която стои преди всяко действие. Смята се, че тя е съзидателна по характер и по-висша, в сравнение с обикновената мисъл, защото активира тялото; кара човек да извърши предопределено действие, за да постигне предварително поставена цел. Това означава: „Аз ще бъда решителен. Ще го направя от все сърце. Резултатът ми е сигурен. Зная, че ще направя грешки, но ще се оправя и ще продължа”. Така се изявява санкапла, без това не може да има какъвто и да е напредък. Решителноста не пуска корени изведнъж – тя е идея на дълбоко вкоренено желание за постигане, за осъществяване, коeто е добре възнамерявано, честно и вярно. 



Калпа може да се асоцира с „обет” или „обещание” и е правило, което би следвало да съблюдаваме преди всичко останало. „Сан” се отнася до асоциация с най-висока валидност. Така че санкалпа е обет и отговорност, която поемаме като карайъгълен камък в подкрепа на нашата най-висша истина. Санкапла би трябвало да почита и подкрепя най-дълбокия смисъл в живота за нас и е декларация, че официално сме се заели да засилим истинските си вярвания и да се водим от тях в изборите, които правим в живота си. Санкалпа трябва да бъде кратко и положително утвърждение и ангажимент към себе си. Обичайно я повтаряме три пъти, убеждавайки се, че го правим с чувство, с посветеност и с мисълта за по-висша сила, за която сме осъзнати.





Използваме санкалпа като начин за установяване на намерение, за свързване с най-дълбокото желание на сърцето. Изпълването на думите с намерение или санкапла ни дава нещо, с което да работим – насока, мантра или утвърждение, което е на наше разположение по всяко време. Понякога вътрешната критичност може да зазвучи твърде силно и мислите ни да са негативни и самонараняващи. Санкапла ни позволява да улавяме тези негативни мисли и след това да работим върху замяната им с позитивни и обичащи.



Вътрешно намерение вместо външно решение


Това е най-ясният начин да се обясни значението на санкапла. Санкапла, простичко казано, е намерение, взето със сърцето и с разума – официален обет или дълбоко вътрешно обещание към себе си.