В поредица от материали в предишните публикации представих различни гледни точки и насоки за работа със санкалпа. С този заключителен материал ще добавя последните засега думи по темата за намерението и обличането му в думи.
Чрез санкалпа тялото и умът ни се уравновесяват в една обща вълна, която ни прави самоуверени,
решителни, мотивирани. Така санкалпа зазвучава като мъдър, дълбок вътрешен глас и се превръща в наше собствено вътрешно убеждение.
Когато чуем този глас, той е звънлив и ясен.
С него ставаме уверени, магнетични и увлечени от вдъхновение.
Свами Рама, йогин и учител, казва:
„Смята се, че тя е по-съзидателна по характер и
по-висша от обикновената мисъл, защото включва и тялото; санкалпа
кара човек да извърши предопределено действие, за да достигне до предварително
зададена цел. Тя означава – ще бъда решителен. Ще участвам с цялото си сърце.
Моето израстване е сигурно. Знам, че ще направя грешки, но ще се поуча и ще
продължа.”
Можем
ли да чуем глас, мисъл, изказване дълбоко и отвътре, с яснота и убеждение? Само санкалпа
може да ни даде това. Тези твърдения обикновено са прости, кратки, неукрасени, но категорични по един спокоен начин.
За някои хора (и примерно лично за мен), за да извлечем простотата и яснотата, може
да се наложи да работим с образи, а не с думи. Ако е така, един ритуал за формулиране на санкалпа може да започне с медитация и да продължи със създаването на „табло на душата”, в което да наредим образи (нарисувани или изрязани от стари вестници и списания) и думи, които
говорят директно на сърцето ни, дори и да нямат много смислово значение. Накрая от тези образи (може да се наложи и да бъде в някой от следващите дни, ако нищо не излезе за момента) се опитваме да извлечем едно изречение, което по някакъв начин оформя дълбокия
повик или копнежа на душата (за този конкретен период, за нашето "сега"). И това е само една техника. Може да опитваме да рисуваме образи с подръчни средстава в продължение на 10 дни, веднага след събуждане, и да потърсим общото в тях накрая или да пишем/говорим бързо, без мисъл.
Има нещо „истинско” в подобни ритуали и под „истинско” имам предвид, че е пълно с енергия и потенциал. Ако си ги позволяваме от време на време, може да почувстваме по-различно вдъхновение и то вероятно ще си заслужава.
Отпусни контрола.
Дай си позволение да си несъвършен.
Не търси това, което другите търсят
(освен ако не усетиш че резонира чак до костите
ти).
Изплюй всичко преглътнато
Винаги, когато не си бил достатъчно.
Твоята истина е прекрасна.
И няма нужда повече да си обладан
От нуждата да търсиш своя път.
Започни с нещо просто –
Завържи лента
От сърцето до стъпалата си
И върви само в посоката,
В която сърцето ти бие.
Дебора Ан Куибел – психолог, лечител
