четвъртък, 20 декември 2012 г.

Мантрата OM



Повечето религии свидетелстват, че сътворението започва със звук: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” (Библия, Светото Евангелие от Йоан, Глава 1). За Хиндуизма и Будизма ОМ е първичният звук, първият дъх на сътворението, вибрацията, която осигурява съществуването. Знакът на ОМ обозначава Бог, творението и единството на всичко съществуващо. 

Символът на ОМ е свещен звук, пресъздаващ Брахман – Надличният Абсолют – всемогъщ, въздесъщ, източник на цялото проявено съществуване. Брахман, сам по себе си, е непонятен, така че символът ОМ се явява задължителен да ни помогне да осъзнаем непонятното. Следователно ОМ пресъздава едновременно неизявените и изявените аспекти на Бога. Затова е наречен Pranava, за да означи, че животът е проникнат от ОМ и ОМ протича в нас чрез прана или дъха.

Според Упанишадите (хиндуистки философско-религиозни текстове) „ОМ е единственият вечен звук, от който произлиза всичко. Миналото, настоящето и бъдещето се съдържат в един единствен звук, и всичко, което съществува отвъд трите форми на времето, също се съдържа в него”.

ОМ не е дума, а по-скоро интонация, която, като музика, преодолява бариерите на възрастта, расата, културата и дори световете. Състои се от 3 санскритски букви – „аа”, „ау” и „ма”, и още един компонент – тишината, които, обединени заедно, създават звука Аум или ОМ. 

Трите звука „а”, „у” и „м” в последователността си представляват тялото, душата и духа. 

„А” олицетворява съзиданието.
„У” олицетворява поддържането.
„М” олицетворява разрушението или разпада.
 
Така се пресъздава Троичността на Бога в Хиндуизма – Брахма, Вишну и Шива. 

Трите части на АУМ се свързват с етапите на събудено състояние, сън и дълбок сън и тишината като символ на трансцеденталното състояние, и с трите гуни (раджас, сатва и тамас). „А” отговаря на първите 3 чакри (Муладхара, Свадищана, Манипура), „У” на средните (Анахата и Вишудхи), а „М” на висшите (Агия и Сахасрара).

Трите букви още означават трите свята на съществуването – небето, земята и подземния свят.

Смята се, че това е основния звук на света, който съдържа всички останали звуци. Сам по себе си той е мантра или молитва. Ако се повтаря с правилната интонация, той резонира по цялото тяло, така че звукът достига до центъра на самото съществуване – Атман или душата.  

Има хармония, мир и благословия във вибрацията на този звук. ОМ е звукът на Слънцето, звукът на светлината. ОМ е звукът на утвърждението и издигането (движението на ОМ е нагоре, ОМ въздига душата).

Докато напяваме ОМ, ние създаваме в себе си вибрация, която ни привежда в съзвучие с космическата вибрация и нашето мислене се издига над Егото. Това е момент, в който светските дела биват изоставени в зараждащото се желанието за единство с всички и с всичко съществуващо.   

ОМ е есенцията на всички мантри, най-висшата от всички мантри или свещената дума. Повтарянето на ОМ ни помага да се върнем към истинската ни духовна същност. Центърът на ОМ е междувеждието, „третото око”, центърът на интуицията. Чрез интуицията се свързваме с по-дълбоката ни, по-висша същност. Пеенето на ОМ е лечебно, дълбоко трансформиращо.
В началото на всеки час по Йога изпяваме мантрата ОМ, за да успокоим ума и да го откъснем от ежедневието, настройвайки съзнанието към предстоящата практика. С вибрацията на ОМ обединяваме енергията на групата и се хармонизираме. В края на практиката изпяваме ОМ, за да благодарим за споделянето й и за да запазим стремежа към баланс и хармония в света и ежедневието.

 



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар