Дхарма и карма

Всички ние се вълнуваме на тема карма и всеки от нас е чувал за карма в един или друг контекст. Но карма е само половината от темата или само едната страна на монетата. Другата половина е дхарма. 

Какво е общото и какво е различното между тези два фундаментални аспекта на източния мироглед?

Карма се отнася до това, което човек прави в своята дхарма и до „задълженията”, които човек си трупа в течение на живота, които рано или късно трябва да бъдат платени.

Дхарма е най-общо дългът ни в този живот. Нашата дхарма зависи и се променя според обществения ни статус, семейството ни и от конкретния период от живота ни. Дхарма има общо с понятието за праведност и е това, което човек би трябвало да бъде. Това е законът, който трябва да следваме в своята духовна еволюция. Има десет атрибута на дхарма. Те са: търпение или кураж, прощаване, себевъздържане, некрадене, чистота, контрол над сетивата, дълбокомисленост, знание, истинност и отсъствие на гняв.

В известен смисъл дхарма може да бъде разглеждана като задача за цял живот, а карма - като стъпките, които трябва да предприемем, за да изпълним тази задача. Дхарма е нашата цел – това, което сме си задали да направим в живота. И ако дхарма е крайната цел, карма е това, което правим, за да стигнем до нея (или това, което не правим). Дхарма е правилният път и живот според кодекса на поведение, зададен от универсалните духовни учения, като например да се държим така, както бихме искали да се държат с вас. Но целта на дхарма не е само духовна еволюция, а също предполага кодекс на поведение, който би трябвало да осигури необходимото ни в света и да ни направи щастливи. Риши Канда дефинира дхарма във Вайшешика (една от шестте ортодоксални школи в индуистката философия) като „това, което носи светска радост и води до върховно щастие”.

Така че всъщност е много просто: дхарма се отнася до това да открием най-голямото щастие в живота си и да следваме стъпките към него.

Десетте закона на дхарма 

Всъщност не е лесно да намерим своята дхарма и винаги да знаем кое е правилното в живота. Древният мъдрец Ману дава 10 основни правила за спазване на дхарма. 

1. Търпение (дхрити) – Да останем сигурни в собствения си вътрешен мир.
2. Прошка (ксхама) – Освобождаване от нещата, които не ни служат.
3. Упование или самоконтрол (дама) – Да знаем, че най-добрите неща идват при тези, които умеят да чакат.
4. Честност (астея) – Това се отнася предимно до това да не се краде – да не вземаме това, което не ни принадлежи.
5. Чистота (шауча) – Чистота на ума, на тялото и на душата.
6. Контрол на сетивата (Ишвара Пранидхана) – Медитация и контрол на жизнената сила.
7. Правилна преценка (дхи) – Да живеем живота си със спокоен и здрав разум води до голям успех.
8. Знание и учене (видя) – Продобиването на умения, които значително ще увеличат способностите ни да предлагаме ценност на света е огромна стъпка към общия ни успех.
9. Истинност (сатя) – Осъзнаването, че истината носи най-доброто за нас и за другите.
10. Липса на гняв (кродха) – Гневът отравя способността ни да живеем позитивно и в силата си.

Това са правилата, които ще ни помогнат да намерим правилния път и да превърнем живота си в нещо наистина удоволетворяващо.

Карма е една от най-старите духовни концепции в света. Дълго преди християнството или юдаизма, концепцията за карма била широко разпространена на Изток. Основава се предимно на вярването, че миналите действия определят съдбата ни в днешния ден. Но кои са правилата на карма и как ни влияят?

1. Получаваме това, което даваме.

„Каквото посееш, такова ще пожънеш.”

Вселената ни връща, каквото сме дали. Ако искаме щастие, любов, мир, трябва да бъдем щастливи, миролюбиви и обичащи.

2. Смирение

Това, което отказваме да приемем, продължава да бъде с нас. Ако виждаме в обстановката враждебност или ако откриваме негативните черти на характера в хората около нас, тогава оставаме на по-ниско ниво на съществуването.

3. Израстване

„Накъдето отидеш, там ще се окажеш.” За да израстваме в духовен смисъл, трябва да се променяме ние, а не хората, местата или нещата около нас. Когато променим това кой и какво сме в сърцето си, животът следва заявката и се появяват промени.

4. Отговорност

Не всичко е в ръцете на сили извън нашия контрол. Много често ние сами създаваме своята реалност. Отразяваме това, което ни заобикаля – а това, което ни заобикаля, е наше отражение. Трябва да поемем отговорност за живота си.

5. Свързаност

И най-малкото нещо, което извършваме, е свързано с най-големите неща, които правим. Всичко е свързано. Нито първата, нито последната стъпка са от по-голямо значение за завършване на задачата, тъй като и двете са необходими. Миналото, настоящето и бъдещето са свързани.

6. Фокус

Не можем да мислим за две неща едновременно. Когато фокусът ни е върху духовните ценности, е невъзможно да поддържаме по-ниски вибрации като алчност или гняв. Това ни носи по-добри обстоятелства в живота.

7. Тук и сега

Добре е да се обърнем назад и да изследваме какво ни е пречило да бъдем напълно тук и сега. Старите мисли, старите начини на поведение, старите мечти ни пречат да имаме нови такива.

8. Промяна

Животът се преповтаря, докато не сме готови да приемем уроците, които трябва да научим.

9. Търпение и възмездие

За всичко, което си заслужава, трябва да се потрудим. Наградата идва, след като сме били търпеливи – не и преди това. Така че нека не се боим да почакаме.

10. Значимост и вдъхновение

Там, където влагаме, оттам получаваме. Истинската ценност на нещата е директен резултат от енергията и намерението, които влагаме в тях. Добронамереното участие обживява нещата и е вдъхновение за всичко, което създаваме.

Източник: Материали от интернет.