петък, 10 януари 2020 г.

Санкалпа във философията и разбиранията на Индия

В хину традицията санкалпа е широко дефинирана и може да означава какво ли не голямата делюзия, мисловна и физическа слабост, желание и гняв, супер измама, всички страдания, всички грешки, всички недостатъци, времето и пространството, разнородни форми, илюзорността на света, природата на вселената, първичното невежество, множество различия, неведение, двойките елементи, всички същества и всички светове, тялото, каквото е, слушането като такова, мисълта за себе си и всякакви значения в разнообразието от психологическите размишления. 

Концепцията за санкалпа е позната още на ришите (мъдереците) от ведически времена. Сандхяванданам (задължителни религиозни ритуали, изпълнявани от ведически ориентираните общности сред хиндуистите) включва санкалпам и джапа санкалпа като част от споменатите ритуали. В „Ригведа” (древноиндийска колекция от ведически химни на санскрит) „мая” означава едновременно мъдростта на мистериозната сила на желанието („санкалпа шакти”), която кара боговете да създадат великолепието на световете на проявленията, и лъжливостта или илюзорността, причинена от реалностите, на които им липсва истинност. 




Бог Рама искал да знае каво е умът, който е в природата на санкалпа, обитаващ тялото, инертен и без самостоятелна форма. Тук под санкалпа се разбира мисълта като представа за обекта – приятен или неприятен, а това води до желание за или отвращение към него. Риши Вашища (един от най-древните и почитани ведически мъдреци) обяснил, че умът (приеман за враг на истината) се издига от добродетелта на чистата санкалпа, т.е. мисълта като санкалпа трябва да бъде разрушена, за да се освободи умът, да се разсее излюзията, да се прекратят всички форми на страдание и да се изживее удовлетвореност. 




В древния хиндуистки текст „Чхандогя Упанишад” един от мъдреците говори за всеобхватната сила на волята, разглеждайки я в контекста на конфликта между волунтаризма (учение, отреждащо първостепенна роля на божествената или човешката воля) и интелектуализма, изследван също от Шопенхауер векове по-късно, за да заключи, че изглежда целият свят е изпълнен със силата на волята, при която мотивацията, стимулацията и механичните процеси не са нищо друго освен различни проявления на същата сила. Санат Кумара („вечно млад”) – най-древният от родоначалниците на човешкия род, в „Махабхарата” наречен най-първият, роден от Брахман, отъждествяван със Сканда (Муруган, син на Шива и Парвати) от „Чхандогя Упанишад”, бил учител на ведическия мъдрец Нарада. За да подчертае първенството на волята, той казва на Нарада: 

„Волята е по-велика от ума. Когато човек желае, той първо отразява, след това изрича словото, след това идва името. В името мантрите стават едно и в мантрите пожертвованията се превръщат в едно.” 



Санат Кумара казва, че умът е по-фин от речта, умът трябва да се изучава, трябва да се запитваме какво е мисълта, към какво се отнася мисълта и как мислите се отразяват на думите и действията. Когато е налице ментален шум, т.е. умът е неспокоен и неукротим, тогава трябва да изпълним мислите с осъзнаването на Брахман, най-висшата истина. След това ще забележим една още по-фина сила – санкалпа (разбирана като воля и решителност), и това е финото желание, извиращо от сърцевината на същността ни, задвижащата сила зад активността на ума. Тъй като не е лесно да се контролира санкалпа, дейността на ума протича подмолно – това е така, защото решителността се определя от нашите самскари, фините впечатления от миналото, и от мислите, думите и действията, съхранени в „читта” („полето на ума”). Находището на самскарите е подсъзнателният ум, където те са спящи, но съдържат материал, влияещ на решителността ни, без да го разбираме. Те трябва да се събудят, защото нищо не е напълно несъзнавано. Съзерцанието е аспект на съзнателното мислене, което събужда съответните самскари. Събуждането на тези фини впечатления влияе върху нашата санкалпа и върху съзнателния ум, възпирайки силата му. 

Силата на нашата решимост е това, което прави съзерцането ефективно. Съзерцанието е по-силно от несъзнавания ум; мъдрецът Санат Кумара ни съветва да изпълним съзерцанието си с осъзнаване на Брахман чрез запазването на най-високата цел в ума, докато четем духовна литература, в разговорите ни и в разсъжденията си, защото по този начин по-нисшето знание, добито от светски източници, се превръща в средство за достигане на най-висшата истина. 



Ученето и преподаването са просто действия; никой не може да придобие свобода, действайки сам. Знанието трябва да стане функционално и цял живот е нужен, за да извлечем смисъла от „иччаа шакти” – неограничената сила на волята. Силата на волята, силата на знанието и силата на действието се усилват една спрямо друга. Силата на волята е изначалното, първично божествено желание, което трябва да се разгърне.

Според легендата царят на Шри Ланка Махасена искал да знае защо, ако външният и вътрешният свят съществуват едновременно, има разлики във времето и пространството в тези два свята. Отговорът бил, че това пожелателно определение е или точно, или неточно, пожелателното определение, незасегнато от съмнение, се смята за точно. Липсата на съмнение е способността да задържим една мисъл в ума до степен на изключване на всички останали мисли, тогава всъщност се получава така, че разликата изчезва.


 




Няма коментари:

Публикуване на коментар