понеделник, 3 февруари 2020 г.

Обличането на санкалпа в думи


Естествено е да идентифицираме желанието с „аз искам”, а намерението с „аз ще” или „аз няма”. Но на тези фрази им липсва истината на ангажираността, която идва от искреното желание и връзката ни с дхарма. „Санкапла не е заявление или молба”, казва Ричард Милър. „Тя е оповестяване на дълбоко утвърдена реалност и обет, реален в сегашния момент.”

Поради тази причина санкалпа – едновременно искреното желание и специфичното намерение – трябва да бъде изричана в сегашно време. Например, вместо да казваме: „Искам да бъда по-състрадателен”, санкалпа може да звучи като: „Състраданието е истинската ми природа” или „Аз съм самото състрадание”. Вместо да заявяваме намерението: „Няма да ям боклуци”, санкалпа в този случай би могла да бъде: „Със съчувствие към тялото си, аз се придържам към здравословна диета”. Казването на санкалпа в сегашно време утвърждава силата на волята, енергията и истината, която идва с разкриването на съкровеното желание. Тя също ни напомня, че каквото ни е необходимо, вече е вътре в нас.



Да посеем семето на нашата санкалпа


Ядрото на практикуването на санкалпа е спомнянето. Изчиствайки изявлението в ума си, ние засилваме нашето решение и отдаваме почит на искреното желание. Но само да рецитираме санкалпа не е достатъчно. „Ако кажете, че искате нещо, част от Вас признава, че то Ви липсва”, обяснява Род Стрикър, основател на ParaYoga. „Повтаряйки това, което искате, усилвате вярата, че го нямате.” Когато подсъзнателният ум тръгне от липсата или усещането за недостатъчност, енергията, която поддържа намерението ни, е отслабена.


Стрикър ни насочва към „Трипура Рахаяса” – античен текст, който учи, че качеството на ума, който изговаря санкалпа, определя нейния ефект. За да реализира в пълнота намерението си, умът трябва да се обърне от дуалистичното мислене към недуалистичната увереност. Затова медитацията е най-плодоносната почва за практикуване на санкалпа. Тя връща ума към състоянието на единство в сегашния момент. „Колкото по-дълго можем без усилие да се отпуснем в мястото на единството, толкова по-бързо ще сме способни да осъществим своята санкалпа", обяснява Стикър. ”Умът става по-силен съюзник, способен да помогне за осъществяване на намеренията ни.”     



Най-подпомагащата настройка на ума за спомняне на санкалпа е директиното изявление, че сме отворени, вечни и съвършени – това, което не-дуалността описва като чисто съществуване. „Ако това не е на място, егото ще бъде ангажирано”, казва Милър. „Тогава ще започнете намерението от място, където нещо не ми е наред и трябва да го оправя. Трябва да се свържете с качество на съществуване, което е завършено и цяло.”



Една от най-силните практики за достигането на това състояние и посяването на семената на санкалпа е йога нидра. Въпреки че „нидра” означава „сън”, всъщност това е процес на пробуждане на истинската ни същност. Йога нидра системно отпуска тялото и ума и ни води към по-дълбоко осъзнаване. Ние сме съзнателни и събудени, но изживяваме не-дентификация с тялото и ума. По този начин напрежението между пуруша и пракрити се уталожва и ние се оставяме на отпускането в мир, мъдрост и любов към истинната ни природа. Според Ан Дъглас „В нидра ние намираме едно дълбоко ниво на отвореност. Самоналожените ни ограничения отпадат и ние се превръщаме в чисто съществуване.” Когато си спомняме санкалпа в ежедневието, тя може да провокира съмнения или съпротива на егото. „Когато си спомним санкалпа в йога нидра, се издига здравословното желание, почувствано като обща насока в тялото и в ума. Тя е напълно жива и истинна в този момент.”



Няма коментари:

Публикуване на коментар