петък, 16 май 2014 г.

По малко за свободата и цената й







Свободата идва, когато се научим да даваме отпор на това, което има най-силна власт над нас. 


Може би това е концепцията за непривързаността. Понякога си мислим, че да бъдеш непривързан означаваше да отблъскваш живота – дълбоката болка и тъга, голямата радост и щастие. Не сме тотално убедени в благословията на невежеството или радостта от простия, предвидим живот. Иска ни се да усетим голямата любов и разтърсващите събития. Но това е на ниво „иска ми се”. Всъщност рядко поемаме рискове и се проваляме, по-скоро играем на сигурно, но живеем със съжаления.



С опита започнах да мисля, че непривързаност означава да разберем, че истинската ни същност не се определя от тялото, ума, работата, семейството, приятелите и всички превратности на живота. Това означава да чувстваш всичко, което преживяваш в живота, но да не допускаш то да те събори. Това означава да бъдеш способен да се надсмееш над себе си и над живота.


Способността да си непривързан към нещата, които имат власт над теб, е свобода. Свободата ни позволява да открием хармонията сред целия хаос и да обичаме хаоса, въпреки всичко.
 
 



В разбирането на нашата отделеност, дори от приятелите и семейството, ние можем да открием връзката си с цялото.


Осъзнаването на отделеността ни от семейството и приятелите, може да ни даде сила да разчитаме на себе си за своето щастие повече, отколкото на останалите. Вътрешната сила всъщност може да ни помогне да сме състрадателни към останалите, които възприемат нещата по различен от нас начин. Истината е вътре в нас. Да сме способни, като се погледнем в огледалото всеки ден, да потвърдим, че да живеем смело, без съжаление, с чест и в цялостност е по-важно за нас, отколкото да търсим одобрение от останалите и да се опитваме да задоволим очакванията им, насочени към нас. Това наистина е свобода.



Свобода е да си позволим да сме уязвими.


Понякога, когато сме наранени, особено от тези, които обичаме като близки приятели или членове на семейството, ние се свиваме, затваряме се, за да се защитим. Искаме да изградим обвивка около сърцата си, така че никой да не може да ни нарани отново. Но правейки така, ние губим най-хубавото и най-силното от връзката с другите. Уязвимостта всъщност дава възможност да бъдем наранени, но без това връзката ни със света е повърхностна и неосъществена.



Свободата е да не си мислиш, че държиш лостовете на контрола.


Не можем винаги да знаем защо се случват нещата в живота, но ако сме търпеливи, може да ги приемем и да осъзнаем, че вероятно нещата се случват по някаква причина, която можем да разберем едва в последствие. 

Често житейските уроци се изясняват само след като мине достатъчно време. Изглежда, че животът си има някаква своя необяснима синхроничност на случването. Понякога, когато сме осъзнати и с отворени сетива, нещата, които смятаме, че ще се случат, просто стават, но сме наясно, че това не идва по наша команда.

Източник: материали от интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар