сряда, 30 юли 2014 г.

Какво се има предвид, когато става дума за Раджа йога, Гяна йога, Бхакти йога и Карма йога?





Раджа йога е царската йога, постулирана в Йога сутрите на Патанджали. Раджа йога е практическа система за работа с ума, с осем ясно зададени стъпки за следване:
  1. Яма – Правила за социално поведение.
  2. Нияма – Правила за вътрешен живот и самоконтрол.
  3. Асана – Упражнения за здраве, гъвкавост и сила на тялото.
  4. Пранаяма – Дихателни техники за прочистване и увеличаване капацитета на дихателните органи и повлияване, балансиране на ума. 
  5. Праятхара – Отдръпване на сетивата.
  6. Дхарана – Концентрация
  7. Дхяна – Медитация.
  8. Самадхи – Просветление.
Раджа Йога е мъжкият, действен, соларен принцип в йога, който мобилизира възможностите и насочва усилията по предварително зададена схема към крайната цел – достигането до Абсолюта. Раджа йога разчита на волевия принцип и е път, подходящ за следване от разсъдъчни, действени, силни характери, които се мотивират от логична схема, водеща към очаквани резултати.


На срещуположния полюс е Бхакти йога, която е по-женският подход към йога. Бхакти Йога е йогата на сърцето, на емоцията и съпреживяването. Бхакти йога се изживява чрез Анахата. Докато Раджа Йога използва ума и волята за достигане до Абсолюта, Бхакти Йога използва емоционалния свят и любовта – целта е единението с Бога. Бхакти Йога импонира на емоционални натури, които живеят чрез чувствата.


Гяна Йога е така наречената „йога на мъдростта” (не, че другите видове не са :)). За да се стигне до същинската мъдрост, се започва от ограничените възможности на интелекта, след което интелектът се преодолява, човек се освобождава от целия умствен товар, който носи, и интуицията се събужда. Гяна йога изправя човек пред най-важния въпрос: „Кой съм аз?” С медитация над въпроса за вътрешната същност, практикуващият събужда вътрешното знание, събужда интуицията и това дава абсолютния и единствен отговор – Tat Vam Assi „Ти си това”.

Практиката на Гяна Йога включва:
  • Сатсанг и Йога философия;
  • Самоанализ, търсене на отговори;
  • Медитация;
  • Мауна – мълчание;
  • Култивиране на позицията на наблюдател.

Гяна Йога развива качествата вивека – различаване, и вайраджа – непривързаност.


Карма Йога е концентрирана върху действието, на предвидимите последствия от действията. Чрез действията практикуващият се освобождава от емоционални блокажи, пречиства ума, променя начина, по който възприема спомените, освобождава съзнанието от натрупаните самскари. Карма йога ни освобождава от ежедневното напрежение, от зле разбираното чувство за дълг и отговорност, спасява ни от чувството за вина. Карма Йога предлага начин, метод за постигане на концентрация. Карма Йога ни спасява от вътрешния монолог/диалог (или направо хор от гласове), в който умът не спира да бърбори, да се страхува, да крои планове и да се притеснява дали ще се осъществят. На съвременния западен човек Карма йога предлага форма на динамична медитация чрез концентрирането върху извършваната работа и за някои хора това е по-адекватно от практикуването на медитативни техники в неподвижна поза. Принципите на Карма Йога са:
  • Осъзнаване;
  • Уравновесеност;
  • Действие по най-добрия възможен начин;
  • Освобождаване от очаквания към резултатите от извършваната дейност/ непривързаност към резултата от труда;
  • Освобождаване от необходимостта да мислим и пресмятаме изгодата си от извършената работа – обръщаме модела и работата става ценност сама по себе си, а не смисълът й да идва от резултата или облагата, която ще ни донесе.

В крайна сметка излиза, че Карма Йога е йога на освобождението.



Раджа, Бхакти, Гяна и Карма йога са само имената на един и същи процес, който води към нашата трансформация, като отделните видове йога акцентират повече върху един аспект от пътя, така че практикуващият да може да избере кой акцент отговаря на индивидуалния му характер и на предварителната нагласа.


Няма коментари:

Публикуване на коментар